Определение № 8771 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Сдружение "Българска кудо федерация", ЕИК 126741388, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, [улица], чрез адв. А. Джуров от САК срещу Определение № 21886/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 6429/2025 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу Заповед № РД-10-3/28.05.2025 г. на министъра на младежта и спорта и е прекратeно производството по делото. По подробно изложени оплакваня за неправилност на атакуваното определение се претендира неговата отмяна. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на съда, че оспорената заповед не засяга негови права и законни интереси. За да обоснове активната си легитимация от търсената съдебна защита навежда твърдение, че е заинтересован от постановяване на решение, с което се обяви за нищожна или бъде отменена заповедта на министъра на младежта и спорта за издаване на безсрочен лиценз на "Българска федерация по кудо" за спорта "кудо". В подкрепа на тезата си развива доводи за липса на влязъл в сила акт за отнемане на претежавания от него предходен лиценз за същия вид спорт. Поддържа, че доколкото спортен лицен се издава само на една федерация, интересът му от оспорване е пряк и личен. Ответникът - министърът на младежта и спорта, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна Установява се от доказателствата по делото, че със Заповед № РД-10-1/08.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта, на основание чл. 24, ал. 1, т. 9, предл. 1-во и т. 12, предл. 2-ро, вр. ал. 2 ЗФВС е отнет издадения по силата на Заповед № РД-10-47/14.04.2020 г. на Сдружение "Българска кудо федерация", безсрочен спортен лиценз № 82 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт "кудо". Заповедта е оспорена по съдебен ред и пред АССГ е образувано адм. дело № 1048/2025 г. С Определение № 3360/31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1048/2025 г. е отхвърлено искането на Сдружение "Българска кудо федерация" за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-10-1/08.01.2025 г. на министъра на младежта и спорта. С Определение № 2157/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1945/2025 г. по описа на Върховния административен съд, определението е оставено в сила. С Решение № 16845/17.05.2025 г. по адм. дело № 1048/2025 г. АССГ е отхвърлил жалбата на федерацията срещу описаната заповед. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба и пред настоящата инстанция е образувано адм. дело № 7584/2025 г., насрочено за 08.12.2025 г. За да обоснове липсата на правен интерес от търсената съдебна защита, АССГ е посочил, че заповедта не засяга правната сфера на жалбоподателя. Акцентирал е, че ефективната защита ще се реализира в хода на съдебно производство по обжалване заповедта за отнемане на предходния лиценз, притежаван от жалбоподателя, а и евентуалната отмяна на акта не гарантира по никакъв начин, че той ще продължи да изпълнява дейността си като единствена лицензирана спортна федерация. Въз основа на тези аргументи съдът е извел заключение, че обявяване нищожността на обжалваната заповед, евентуално отмяната й като незаконосъобразна няма непосредствено да удовлетвори права и законни интереси на иницииралото производството лице. Цитирана е съдебна практика на Върховния административен съд. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство е обусловена от наличието на положителните и от липсата на отрицателните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на оспорване. Те са регламентирани в текста на чл. 159 АПК, чийто императив задължава съда при констатирането на отрицателна или липса на положителна процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата, да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното производство. Тази процесуална санкция гарантира провеждането на процеса при възникнало, съществуващо и надлежно упражнено право на оспорване, затова и законодателят е предвидил преценката за прилагането й да се извършва на всеки етап от съдебното производство. Активната процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване предполага жалбоподателят да е страна по спорното материално правоотношение и да има правен интерес от търсената съдебна защита. Безпротиворечиво се възприема в теорията и съдебната практика, че за да бъде изпълнено законовото изискване по чл. 159, т. 4 АПК, е необходимо да се установи, че жалбоподателят има пряк и непосредствен личен правен интерес от инициираното оспорване. Правният интерес е тясно свързан с регламентираното в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване, което от своя страна съставлява потестативно субективно право на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от атакуваното властническо волеизявление или за които то поражда задължения. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. В случая Сдружение "Българска кудо федерация" обосновава процесуалната си легитимация пред първоинстанционния съд с качеството си на титуляр на предходен лиценз, чието отнемане е оспорено по съдебен ред и с факта, че лиценз за конкретен вид спорт може да бъде издаден само на една спортна федерация, при което предоставения на друга спорта федерация лиценз осуетява възможността му да получи такъв при позитивен изход на висящия съдебен спор за законосъобразността на акта за отнемане. Описаните обстоятелства обаче нито го правят надлежна страна в спорното материално правотношение, нито обосновават твърдяната лична и непосредствена правна заинтересованост от оспорването на процесната заповед. Сдружение "Българска кудо федерация" не е участник в административното правоотношение чл. 22 ЗФВС, развило се пред министъра и адресата на акта, нито заповедта на министъра засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на съдебния процес. По аргумент от чл. 15 и чл. 27, ал. 1 АПК, надлежни страни в административното производство по чл. 22, ал. 7 ЗФВС са спортната федерация - заявител и министърът на младежта и спорта. Останалите лица не се явяват страни в административното производство по издаване заповедта на министъра. Нито самият административен акт, нито съдебното решение по спор за законосъобразността му рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от съдебно оспорване. Обстоятелството, че с акта на министъра са учредени безсрочни спортни права в полза на Сдружение "Българска федерация по кудо" не обезпечава възможността за иницииране на съдебния процес, т.к. правата на жалбоподателя не се засягат пряко и непосредствено от оспорения индивидуален административен акт, а от акта за отнемане на притежавания от него предходен лиценз за същия вид спорт. Няма основание да се направи различен от вече възприетия от АССГ извод, че оспорената заповед не интервенира в правната сфера на Сдружението - жалбоподател, по отношение на чиито вече отнет лиценз този акт няма правопрекратяващо действие. Фактът, че с оглед на чл. 19, ал. 1 ЗФВС спортният лиценз се издава само на една спортна организация не означава, че отмяната на спортния лиценз на Сдружение "Българска федерация по кудо" води автоматично до придобиването му от Сдружение "Българска кудо федерация". Следователно заповедта не засяга пряко неговите права или законни интереси, поради което и жалбата му извън рамките на легитимацията по чл. 147, ал. 1 АПК. Предпоставките за допустимост на съдебния контрол са подробно анализирани в определението на АССГ и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Същите са обусловени от липсата на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които се засягат от административния акт, респ. съдебното решение по спора за законосъобразността му. Противно на доводите за липса на влязъл в сила акт за отнемане на лиценза като правоизключващ факт досежно възможността за издаване на оспорената заповед следва да се посочи, че текстът на чл. 26, ал. 3 ЗФВС предвижда обжалването да не спира изпълнението на заповедите по ал. 2 на същата норма, в които попада и тази по чл. 24 с.з. (за отнемане на издаден спортен лиценз). Следователно към момента на постановяване на Заповед № РД-10-3/28.05.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която е издаден безсрочен спортен лиценз за вида спорт "кудо" на Сдружение "Българска федерация по кудо", лицензът на "Българска кудо федерация" е бил отнет. Предвид наличието на съдебен акт за отхвърляне искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона (чл. 26, ал. 3 ЗФВС) предварително изпълнение на заповедта за отнемане на лиценза и съответно липса на постановено от съд спиране на изпълнението, към датата на издаване на Заповед № РД-10-3/28.05.2025 г. на министъра на младежта и спорта не е имало друга федерация, която да притежава лиценз за вида спорт "кудо". Поради това са неоснователни твърденията, че към датата на издаване на безсрочния лиценз на "Българска федерация по кудо", правата на жалбоподателя, произтичащи от издадения със Заповед № РД-10-47/14.04.2020 г. на министъра на младежта и спорта лиценз не са били прекратени и е съществувала пречка да бъде издаден друг безсрочен лиценз за този спорт. Отново по силата на чл. 26, ал. 3, във връзка с ал. 2 и с чл. 22 ЗФВС последващата заповед е породила правното си действие от момента на нейното постановяване. С оглед изложеното, качеството на Сдружение "Българска кудо федерация" на федерация с отнет лиценз не предполага лична, пряка и непосредствена заинтересованост от изхода на спора по законосъобразността на издадената на трето лице безсрочен спортен лиценз, което да обуслови и допустимостта на производството пред АССГ. Липсата на две абсолютни положителни процесуални предпоставки за възникване правото на жалба – процесуална легитимация и пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита, прави процесуално законосъобразно оспореното определение на АССГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение