Определение № 653 от 30.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2023/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Газстроймонтаж“ АД София против определение на Софийския апелативен съд от 15 май 2018 г. по ч.гр.д.№ 2100/2018 г., с което е потвърдено разпореждане № 2992/26.02.2018 г. на СГС по т.д.№ 4685 по описа за 2016 г. за връщане на подадена от него въззивна жалба против решение на СГС, VІ ТО, 8 състав, по т.д.№ 4685/2016 г. В касационната частна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му. Ищцовото ЕООД „Събев 2002“ изразява становище, че частната жалба е неоснователна. При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от вида на преграждащите развитието на делото. Нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване не е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос относно възможността за освобождаване от държавна такса на юридически лица, които не разполагат с достатъчно средства за заплащането й. И. от жалбоподателя правен въпрос не е обуслови решаващата воля на въззивния съд да потвърди разпореждането за връщане на жалбата на „Газстроймонтаж“ АД против решението на СГС, постановено по т.д.№ 4685/2016 г. поради неотстраняване на нередовност на същата – невнасяне на дължимата от страната държавна такса за въззивно обжалване. Въпросът относно наличието на предпоставки за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК въобще не е обсъждан в определение № 1522/15 май 2018 г. на Софийския апелативен съд, както се поддържа в частната касационна жалба. Той е разрешен в друго производство с влязло в сила определение № 2964/21.09.2017 г. на САС по ч.гр.д.№ 4228/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване. По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява соченото от него общо основание за достъп до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о. на основание чл.274, ал.3 ГПК