Определение № 10379 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Е. Г., Л. Г. С. и А. Л. С., чрез пълномощника си адв. П. Илчев, срещу определение № 972 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 688/2024г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, поради липса на правен интерес, жалбата им срещу заповед № III – 124 от 16.03.1981 г. на заместник председателя на Окръжен народен съвет (ОНС) – гр. Перник, с която на основание чл. 95 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) и чл. 268 от Правилника за прилагане на ЗТСУ е отчужден в полза на държавата имот пл. 631 по плана на [населено място], собственост на Е. Г. В., наследодател на частните жалбоподатели и делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на съда за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Кмета на община Ковачевци е подал писмен отговор на частната жалба след указания срок. Върховният административен съд, в настоящия състав приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ съдебен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. След като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалвания съдебен акт, за да приеме недопустимост на жалбата, административният съд е посочил, че оспорването по съдебен ред на административните актове не може да стане от всеки правен субект, който счита, че правата му са накърнени, а само от непосредствено засегнатите от акта лица- граждани или организации, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които той поражда задължения. В случая, от правна страна съдът е преценил, че сезиращата го жалба е подадена от лица, които нямат правен интерес да искат обявяване на нищожност на оспорената заповед за отчуждаване. В тази връзка е посочил, че оспорващите се легитимират като наследници на Е. В., който е собственик на имот пл. 631 по плана на [населено място] и адресат на заповед № III – 124 от 16.03.1981 г. на заместник председателя на Окръжен народен съвет – гр. Перник, с която в полза на държавата е определен за отчуждаване гореописания имот. Първоинстанционния съд е констатирал, че към момента на издаване на акта собственикът не е имал законовата възможност да обжалва заповедта без ограничение във времето. Изложил е съображения, че правото да се иска обявяване на нищожност е лично на Е. В. и не може да бъде наследено от частните жалбоподатели. Определението е неправилно. Видно от констативен нотариален акт № 74, том IV, дело № 1118/1981 г. на районен съдия от Районен съд- гр. Радомир, Е. В. е бил признат за собственик на гореописания имот. Със заповед № III – 124 от 16.03.1981 г. на заместник председателя на Окръжен народен съвет – гр. Перник е определено обезщетение за отчуждаване на собствения му имот. Със заповед № 431 от 12.02.1990 г. на председателя на ИК на ОБНС – [населено място] е бил одобрен кадастралния, застроителен и регулационен план на [населено място], местност „Мемориална“. Отреждането на имот за улица се извършва с регулационен план за обществено мероприятие - чл. 21, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). Отреждането на имот за улица по такъв план обаче няма непосредствено отчуждително действие, за разлика от дворищнорегулационните планове, които имат пряко отчуждително действие за придадените по регулация части от съседни имоти и за образувани съсобствени парцели от няколко поземлени имота. ЗТСУ (отм.) е предвиждал провеждането на последващо влизането в сила на регулационния план административно производство по отчуждаване на имоти за улици, което е приключвало със заповеди по чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.). Според § 22, ал. 1, т. 1, б. "в" от ПЗР на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Съгласно разпоредбата на чл.105 ЗТСУ /отм./, „недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на общините и държавата се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите“. Завземането се извършва по административен ред с    мотивирана заповед на кмета на общината,  която е подлежала на оспорване пред съда.  Първоинстанционният съд не е обсъдил и установил наличие или липса на определеното в заповедта обезщетяване на собственика на имота. Идентично е разрешението и по сега действащата разпоредба на чл.16а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно която, планът за улична регулация е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие, поради което важат общите правила на отчуждителното производство и обезщетяването по реда на ЗОС. В посоченото от Административен съд – гр. Перник Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1 от 1/2012 г. на ВАС е указано, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Наличието на интерес за оспорващия се прави след преценка, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Частните жалбоподатели имат качеството на наследници на Е. В., който е собственик на имота. Несъмнено за В. Е. Г., Л. Г. С. и А. Л. С. могат да настъпят неблагоприятни последици, които да произтичат пряко от оспорваната заповед за отчуждаване на гореописания имот. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК,