Определение № 3525 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Казакова, подадена чрез адвокат С. Славов, против Определение № 3194/10.11.2023 г., постановено по административно дело № 1550/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ на Началника на РДНСК – Варна, обективиран в писмо изх. № РС-ВН2273-00-508/09.06.2023 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответникът – Началник на РДНСК – Варна посредством писмено отговор оспорва частната жалба, като изразява становище в подкрепа на съдебния акт. За да се произнесе по спора, с който е сезиран, Върховният административен съд съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното писмо е постановено по повод подадена от И. Казакова жалба, съдържаща искане за издаване на заповед на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 6 ЗУТ за премахване на извършено незаконно строителство в ПИ 10135.2559.24 и ПИ 10135.2559.102 гр. Варна, с последващо възстановяване на имотите в предходното им състояние. В писмото са описани извършените проверки, в резултат на които е установено, че строежът е изпълнен съгласно инвестиционните проекти и издаденото разрешение за строеж, в съответствие с предвижданията на действащия устройствен план, като при строителството не са констатирани съществени отклонения от одобрения проект, следователно не са налице условия, определящи строежът като незаконен, съответно няма основание за образуване на административно производство по реда на чл. 225 ЗУТ. С оглед съдържанието на обжалваното писмо и обективираното в него волеизявление, съдът е развил мотиви за недопустимост на подадената жалба като насочена срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона и не подлежащ на оспорване. Съдебното определение е правилно. Съгласно чл.214, т.3 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, тоест по аргумент на противното основание, отказите за издаване на заповеди от посочената категория не представляват административни актове по смисъла на ЗУТ. Действително, изброяването в нормата на чл. 214 ЗУТ не е изчерпателно, респективно на съдебен контрол подлежи всеки друг акт, който притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но правното бездействие или отказът да се образува производство по реда на чл. 225 ЗУТ и се издаде заповед за премахване на незаконен строеж, не представлява такъв акт. Това е така, тъй като в ЗУТ няма норма, която да задължава компетентният орган да издаде заповед за премахване на строеж по подаден сигнал или жалба, дори когато констатира незаконността му, следователно не може да се формира изричен или мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване. На следващо място, процесното писмо не притежава белезите на административен акт, тъй като по никакъв начин не се засяга правната сфера на оспорващата, не настъпва промяна за нея като последица от акта, не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси от неговото постановяване. Предвид изложените мотиви, оспореният акт не подлежи на съдебен контрол както правилно е приел съдът, поради което законосъобразно съдебното производство е било прекратено на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение