Определение № 276 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2023 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба вх.№ 14467/14.11.2023 г. на Б. К. С., чрез адвокат В. Т., за изменение на определение № 3076 от 17.10.2023 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 3379/23.11.2022 г. по в.гр.д. № 6168/2022 г. на Софийски градски съд. Според молителя, неправилно е оставено без уважение неговото искане за разноски, тъй като записът подаден чрез Система за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, в „pdf“ формат, подписан е с квалифициран електронен подпис /КЕП/ и поради това представлява електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., съдържащ 7 стр. – отговор на касационна жалба, списъка на разноските и договора за правна защита и съдействие. Представени към молбата са списък на разноските /в оригинал/, както и копия на договора за правна защита и съдействие със заверка „вярно с оригинала“ от адвокат В. Т.. В срока за отговор от „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД не вземат становище. Върховния касационен съд констатира че молбата за изменение на постановеното определение в частта му за разноските е редовна и допустима, а по същество е основателна поради следното: С определение № 3076/17.10.2023 г. по гр.д.№ 1504/2023 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 3379/23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 6168/2022 г. на Софийски градски съд. От ответната страна Б. К. С., чрез адвокат В. Т. е поискано се присъдят разноски в касационното производство, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, поради което не е налице установената в изр. 2-ро на цитираната разпоредба хипотеза на процесуална недопустимост на молбата. За да отхвърли искането за разноски на молителя – ответник в касационното производство, настоящият състав на ВКС е приел, че липсват надлежни доказателства, които да удостоверяват действителното извършване на разноски, доколкото приложените електронни изображения на списъка и договора за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. са изпратени в незаверени копия в нарушение на чл.183, ал.2 ГПК. Съгласно указанията за редовност на изявленията в електронна форма, утвърдени със Заповед № 830/09.11.2022 г. на председателя на Върховния касационен съд, подадените чрез Система за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ или друга електронна система електронни документи с формат PDF, които са подписани с валиден квалифициран електронен подпис /КЕП/, който се съдържа в документа във вид на активен прозорец, а при кликване показва пълната информация за сертификата, се считат за технически редовни електронни изявления. В случая, от извършена служебна справка в Единната информационна система на съдилища /ЕИСС/ се установи, че отговорът на касационната жалба, ведно с приложените към него списък и договор за правна защита и съдействие, действително са подадени чрез ССЕВ в един общ електронен документ /„pdf“ файл, озаглавен „ОКЖ-Б. С. –ВКС“, състоящ се от 7 стр./, подписан с валиден КЕП сериен № PNOBG-[ЕГН] и титуляр: „V. T. P.“. Предвид гореизложеното, молбата за изменение на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на ответника по касация се присъдят сторените разноски за адвокатска защита, съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.