Определение № 1 от 02.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3030/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение на №129/21.03.2018г., постановено по в.гр.д. 153/2018г. на Русенски окръжен съд, подадена от Т. П. Б.. С въззивното решение, чиято отмяна се иска е отхвърлен иска на Т. Б. срещу Община Ветово, обл.Русе за плащане на 1000лв. дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 26.06.2017г., предявен като частичен от цялата дължима сума в размер на 13100лв.. Решаващият мотив на съда е бил, че Община Ветово не е страна по договора, тъй като договорът е подписан от Председателя на Общинския съвет. Срещу това решение, в молбата за отмяна молителката твърди, че е налице практика на съдилищата, според която Общината е страна по договорите за правна помощ, когато са подписани от Председателя на Общинския съвет и прилага два броя съдебни решения, с които са разрешени спорове по други правоотношения, възникнали от други договори за правна помощ. При тези въведени обстоятелства в молбата за отмяна(и уточнението към нея), ВКС счита, че тя е нередовна и следва да се остави без разглеждане. Съгласно т.10 от т.р. №7-2017- ОСГТК, за да е редовна, молбата за отмяна следва да съдържа твърдения за осъществили се факти от хипотезата на някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. В случая противоречивата практика на съдилищата не съответства на нито едно от основанията за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата за отмяна е недопустима. Воден от горното, ВКС