Определение № 23 от 31.01.2013 г. на ВКС по д. № 242/2012 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от П. – [населено място] за присъждане на разноските, сторени в производството по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Спорът е трудов - с влязлото в сила решение на ВКС по делото са отхвърлени предявените от Д. П. срещу молителя искове по чл.344, ал.1 от КТ. Разноските са поискани своевременно в процеса, своевременно е подадена и молбата за допълване на решението на ВКС с присъждането им. Ответницата по молбата Д. П. не изразява становище. Молбата е частично основателна – по арг. от чл.359 от КТ работникът или служителят дължи на противната страна само разноските за адвокатско възнаграждение. Присъждат се тези разноски, които са не само уговорени, но и платени – плащането следва да е удостоверено в пълномощното, като в тази част то е с характер на разписка. В случая за всяка от трите инстанции е договорено адв. възнаграждение от по 800 лв., но е удостоверено плащането му само за първите две инстанции. Затова на молителя – ответник по отхвърлените искове следва да се присъди сумата от 1600 лв. – разноски по делото, за адвокатско възнаграждение. В останалата част искането за разноски е неоснователно и следва да се отхвърли. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение