Определение № 413 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Х., подадена чрез адвокат Р. Д., срещу въззивно решение № 195 от 18.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 400/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 509 от 29.09.2015 г. по гр.д. № 2859/2014 г. на Ямболския районен съд и са отхвърлени предявените от Н. Н. Х. срещу Народно читалище „А. К.-1928”, [населено място], обл. Я., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросите: ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към друг, допълнителен документ, този документ следва ли да бъде връчен на работника и преценката за липсата на качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, следва ли да е съобразена с изискванията на длъжностната характеристика и да е в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения, са относими към изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос е в противоречие с постоянната практика, а вторият се решава противоречиво от съдилищата- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответната страна- Народно читалище „А. К.-1928”, [населено място], обл. Я. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение е отменено решението на първоинстанционния съд и са отхвърлени предявените от Н. Н. Х. срещу Народно читалище „А. К.-1928”, [населено място], обл. Я. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 8/12.09.2014 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „секретар”. В. съд е приел, че уволнението на Х. е законосъобразно на приложеното от работодателя основание - чл. 328, ал.1, т.5 КТ. Изложил е съображения, че от констатациите в протокола за проверка, приет на общото събрание на читалището на 27.03.2014 г., който е прочетен на общото събрание и този протокол е неразделна част от протокола на общото събрание е установено, че жалбоподателката- ищца не е можела да изпълнява своите задължения. Същата е присъствала на общото събрание, като след прочитането на протокола е заявила, че се отказва от длъжността, поради несправяне с работата. Приел е за установено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че ищцата не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената й работа. Приел е, че липсващите качества могат да бъдат посочени както в заповедта, така и в друг известен на работника или служителя документ. По тези съображения иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е приел за неоснователен, както и обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. По поставения в изложението въпрос- ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към друг, допълнителен документ, този документ следва ли да бъде връчен на работника не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На въпроса следва ли да бъде мотивирана заповедта, с която трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС / решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г., ІV г.о.; решение № 165 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 15 от 5.03.2013 г. по гр.д. № 209/2012 г., ІV г.о. и др./. Прието е, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Това може да бъде направено и в друг документ, към който тя препраща и който е бил известен на работника или служителя. Даденото от въззивния съд разрешение, че мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание се съдържат в протокола, приет на общото събрание на читалището на 27.03.2014 г., който е бил известен на Х. към момента на връчване на заповедта не е в отклонение от задължителната съдебна практика, включително и от приетото в цитираното от жалбоподателката решение № 849 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 40/2010 г. на ВКС. На въпроса преценката за липсата на качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, следва ли да е съобразена с изискванията на длъжностната характеристика и да е в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения също е дадено разрешение в постановени по реда на чл.291 ГПК решения на ВКС. В решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., е прието, че за изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Отделните задължения на работника и качества, необходими за изпълнението им може да бъдат доказани с всички доказателствени средства. В случая въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцата не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената й работа. Дадено разрешение не е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.