Решение № 7382 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД- град Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Налджиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2211/ 19.01.2026 г. по административно дело № 10707/ 2025 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател посочва, че липсват мотиви в решението на АССГ. Счита, че няма обсъждане на приетите доказателства и липсват собствени фактически установявания и правни изводи на съда, относно законосъобразността на оспорения административен акт. Навежда доводи за нарушение на материалния закон на съдебния акт, тъй като е налице противоречие на постановеното решение от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията) със Закона за енергетиката. Счита, че оспореното адм. решение е нищожно, поради липса на компетентност, алтернативно- неправилно поради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. На следващо място при условията на евентуалност иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени Решение № Ж– 831/ 10.09.2025г. на КЕВР. Иска да се присъдят сторените разноски. С молба на касатора, подадена на 04.06.2026г. се подържа касационната жалба. Моли се за отмяна на съдебното решение и да се обяви за нищожно решението на комисията. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението на КЕВР, като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова моли да се отхвърли касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като недоказана, неоснователна и се потвърди съдебното решение на АССГ, като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- „Лизи“ ООД- град Бургас не представя становище по касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение № Ж– 831/ 10.09.2025г., на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са дадени задължителни указания, свързани с процесния обект- фотоволтаична електрическа централа, с местонахождение: землището на с. Есен, общ. Сунгурларе, област Бургас. На дружеството са дадени задължителни указания в едномесечен срок да изпълни задълженията си по чл.3.1.1. от Договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4517081/ 07.12.2023г. за обект „фотоволтаична електрическа централа“, предвиден за изграждане в имот 27615.33.7, землището на с. Есен, общ. Сунгурларе, област Бургас, с обща инсталирана мощност 200 kWp, като изгради и въведе в експлоатация, описаните в договора присъединителни съоръжения. Според АССГ липсвало спор по делото, че със Заявление от 18.05.2022г. заинтересованата страна „Лизи“ ООД, е подала искане за проучване условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа, на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) с обща инсталирана мощност 200kWр. След предоставяне на изискваната информация, от страна на ЕР Юг е издадено Становище, относно срока и условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа с № 4517081 от 15.09.2022г., след което е сключен Предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ № 4517081 от 15.12.2022 г. Впоследствие е сключен Договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4517081/ 07.12.2023 г. По искане от 17.06.2025 г. на „Лизи“ ООД, договорът е изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.06.2025 г., с който са удължени сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на обекта– до 05.09.2026г. Останалите клаузи в договора са останали непроменени. Административното производство било започнало по жалба на „Лизи“ ООД, подадена срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата било издадено Становище за присъединяване на ЕР юг на обект на производител на електрическа енергия по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) към електроразпределителната мрежа, с мотив, че присъединяването на заявения обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа ще е технически възможно, след изграждане на посочените в т.2 от становището съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма на ЕРД за 2024г. Заявителят е останал недоволен от така подаденото становище. На 28.07.2025г. „Лизи“ ООД е подало до КЕВР Жалба с вх. № Е-11Х-00-248, в която се твърди, че по силата на Договора за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа № 4517081, ЕР Юг е трябвало да смени трафомашина и да постави табло в срок от 5 месеца след заплащане на цената за присъединяване. Сочи се, че цената е заплатена през месец декември 2023 г., поради което дружеството е следвало да изпълни задължението си до месец май 2024 г., но това не е сторено. С оспореното пред адм. съд- решение на КЕВР, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката на "Електроразпределение Юг" ЕАД, са били дадени указания за издаване на становище с посочени условия за присъединяване. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД, срещу Решение № Ж– 831/ 10.09.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът e приел, че административното решение е издадено от компетентен орган– КЕВР и при спазване на установената писмена форма, като е надлежно мотивирано. Изложил съображения водещи до извод, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил твърденията в жалбата, като счел, че административният орган е изложил обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото съдържание. Преценил, че с оглед нормативната регламентация издаденото становище, в което е посочено, че присъединяването ще бъде възможно, след изграждане на съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024г., е незаконосъобразно. Обобщил, че в случая КЕВР е постановил законосъобразен акт. В заключение адм. съд не констатирал наличието на основание от посочените в чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението на адм. съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост, немотивираност и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Съдебният акт е постановен след надлежно сезиране от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване адм. акт, което определя неговата валидност. Неоснователни са твърденията за немотивираност на оспореното адм. решение. Административният орган е установил точно, вярно и обективно фактите и обстоятелства по случая, които е изложил ясно и конкретно, като е обосновал направените от него изводи с посочване на правните и фактически основания. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Eдна от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/ 2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ ЕО, е именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че „Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници.“ Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В унисон с посочените принципи енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за „Малките проекти“ и за „децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници“. Неоснователно е твърдението на касатора за неспазване, както от съда, така и от Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. В тази връзка правилно решаващият съд е акцентирал, че дейността на електроразпределителните дружества представлява естествен монопол върху електроразпределението по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, съгласно който за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределяне на електрическа енергия. Целта е да бъдат защитени интересите на потребителите и да бъде предотвратена опасността от злоупотреба с господстващо положение. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, чл. 28, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. Съгласно ЗЕ на "Електроразпределение Юг" ЕАД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. Повишаването капацитета и ефективността на мрежата е законова цел на мрежовия оператор, която е постоянна, неотменна и безусловна. Повишената ефективност служи и на интересите на производителите и на потребителите, и на националния интерес. Правилни са изводите на АССГ, че към датата на Решение № Ж-831/10.09.2025г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е било изпълнило задължението си по чл.3.1.1. от Договора в срока по чл.4.1.1 от същия. КЕВР обосновано е приела, че жалбата на „Лизи“ ООД е основателна и е издала задължителни предписания с посоченото по-горе съдържание. Административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР ЮГ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора исканeто на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 евро, определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение