Определение № 1808 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2811/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 4671/13.03.2025 г. адв. И. М. Г., в качеството си на процесуален пълномощник на ищците по делото Е. И. С., С. Ц. С. и И. Е. С., моли съда да измени постановеното по делото определение № 801/19.02.2025 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците (ответници по касационната жалба) в касационното производство. В молбата се изтъква, че адв. М. е депозирал отговор на касационната жалба, със становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Изтъква се и че адв. М. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв за касационното производство. В молбата се твърди и че били представени „по кориците на делото“ съответни договори за предоставяне на безвъзмездна адвокатска помощ на ищците. Изтъква се и че ответното дружество не е направило възражение относно това възнаграждение. Насрещната страна – ответникът-касатор „А1 България“ ЕАД, в отговора си с вх. № 5993/31.03.2025 г. излага съображения за неоснователност на молбата. Молбата на адв. М. е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Разгледана по същество, молбата за изменение на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 801/19.02.2025 г. в частта му за разноските, е неоснователна. С определението е постановено, че разноски за касационното производство не се присъждат. В мотивите към определението е прието, че не следва да се определя и присъжда, претендираното от процесуалния пълномощник на ищците адв. И. М., адвокатско възнаграждение – в хипотезата по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв, тъй като по делото не са представени никакви доказателства (напр. договор за правна защита и съдействие), пълномощникът-адвокат да е оказал безплатно правна помощ на ищците в производството пред касационната инстанция. И при повторно извършената проверка, с оглед твърденията в молбата по чл. 248 от ГПК, съдът не установи наличието на такива доказателства по делото. С отговора на касационната жалба, подаден от името на ищците, а и след това в касационното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, какъвто се сочи в молбата по чл. 248 от ГПК. Пред първата инстанция е представен такъв договор, в който е уговорено, и с който е удостоверено, че тримата ищци са заплатили на адв. М. адвокатско възнаграждение в общ размер 2 800 лв. за първоинстанционното производство по делото. Пред въззивната инстанция са представени три договора за правна защита и съдействие от 08.11.2023 г., сключени съответно от всеки един от ищците от една страна и от адв. М. от друга, в които е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, като изрично като предмет на договорите е уговорено оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство по въззивното гр. дело № 1664/2023 г. на САС. Така сключените договори между тримата ищци и адв. М., имат отношение единствено към въззивното производство и не удостоверяват оказана безплатно от процесуалния пълномощник правна помощ на ищците в производството пред касационната инстанция. Следователно, не налице основание за исканото изменение на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 801/19.02.2025 г. в частта му за разноските. В заключение, молбата с вх. № 4671/13.03.2025 г. на адв. И. М. Г. следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение