Определение № 22 от 08.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3738/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих /ПРО/” ЕАД, [населено място] срещу определение № 116/20.10.14г., постановено по т.д.№ 1289/14г. от ВКС, ТК, ІІ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на влязлото в сила решение № 6/23.02.12г. по т.д.№ 121/11г. на Бургаския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ІІ търговско отделение на ВКС е приел, че заявеното от молителя основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а не както е посочено от молителя по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са съображения, че основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато по надлежния ред е установено престъпно обстоятелство, обусловило съдържанието на влязлото в сила решение, докато в случая молителят се позовава на влязло в сила решение по друго дело, с което е установена нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот – обособена част от [фирма], легитимирал [фирма] да извърши апортна вноска, за чиято нищожност молителят [фирма] е водил съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Съставът е приел, че срокът по чл.305, ал.1 ГПК тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство – в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата – в случаите по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Решението, на което се позовава молителят, е влязло в сила на 03.07.13г. – от датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Молителят е бил страна в това производство и съответно подадената на 20.03.14г. молба за отмяна е просрочена. Определението е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за липса на данни за датата на узнаване на решението, влязло в сила на 03.07.13г. В хипотезата по чл.305, ал.1, т.2, вр. чл.303, ал.1, т.2 ГПК фактът на узнаването е свързан единствено, когато основанието за отмяна е присъда, но не и решение относно обстоятелствата, посочени в законовата норма. Предвид на обстоятелството, че молителят е страна в производството по делото, на чието решение основава молбата си за отмяна, срокът тече от влизане в сила на това съдебно решение. Позоваването на разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК относно връчването от съда на препис от актовете на съда е неправилно, тъй като това задължение е ограничено до връчване само на обжалваемите съдебни актове. Определението на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване, не подлежи на обжалване, поради което препис от същото не се връчва на страните. Правото на защита на страните в процеса не се накърнява по аргумент от разпоредбата на процесуалния закон – чл.7, ал.2 ГПК, а именно, че окончателните актове не подлежат на връчване. Отмяната е извънреден способ за контрол на неправилни съдебни решения, поради което са разписани специални основания за отмяна на влезли в сила решения, които искания са ограничени с преклузивни срокове, но и отчитащи обстоятелства като узнаване на определени факти и снабдяване с документи, преценявани за всеки конкретен случай. По тези съображения обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане като просрочена, следва да потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд