Определение № 11683 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. срещу Определение № 3078/ 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 719/ 2025г. по описа на Административен съд– Стара Загора. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Ответната страна– министър на финансите, чрез гл. юрисконсулт Л. Калейн изразява становище за неоснователност на жалбата, счита определението за правилно и като такова смята, че трябва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС- Стара Загора е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Държавата за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 17 375 лева, за това, че не е бил допуснат да гласува на проведените на 09.06.2024г. парламентарни избори за избор на народни представители в Р. България и за Европейски парламент, поради установената в чл.42 от Конституцията на Р. България забрана да гласува, като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. С Определение № 3078/ 22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 719/ 2025 г., Административен съд– Стара Загора е оставил без разглеждане исковата молба на П. и е прекратил производството като е преценил, че искът се явява процесуално недопустим. За да направи този извод адм. съд е установил, че искът е основан на твърдението, че вредите са резултат от ограничение на изборното право на ищеца, което е установено в разпоредба– чл.42, ал.1 на Конституцията, съгласно която „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа“. Преценил искът на лицето за недопустим на основание чл. 204, ал.1 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. не се твърди. Правилно административният съд е приел, че с подадената до съда жалба г-н П. единствено твърди, че са му нанесени вреди, които са резултат от „недемократичната“ конституционна забрана, установена в чл.42, ал.1 от Конституцията. В чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ е установена правна възможност да се търси обезвреда на вреди, само ако те са резултат на незаконосъобразна административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съотв. от правораздавателната такава на административни съдилища или ВАС, ако тя е извършена при съществено нарушение на правото на ЕС. Ограничението на изборното право на българските граждани, ако те са лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, е установено в чл.42, ал.1 от Конституцията. Забраната е част от ограниченията които търпят лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, предвид характера, естеството на изпълнение и целите на това наказание. В § 33 от решението дело "Кулински и Събев срещу България" на ЕСПЧ се приема аргумента на Правителството, че забраната за гласуване на лишените от свобода лица е насочена към спазването на върховенството на закона и повишаване на гражданската отговорност, и двете от които са легитимни цели за целите на чл. 3 от Протокол № 1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България единствено Конституционният съд разполага с правомощие да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите, и то само в случаите, когато е сезиран за целта от някой от субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Правилен извода на адм. съд, че не се е сбъднало условие по чл.204, ал.1 от АПК и предявеният иск да е процесуално допустим. Съобразно чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията, единствено Конституционният съд е овластен да тълкува разпоредбите на конституцията и да се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. Не е налице акт на КС, по отношение на разпоредбата чл.42, ал.1 от Конституцията, с който същата да е обявена за несъответна на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна. Правилно административният съд е приел, че за да е процесуално допустим иск по чл.204, ал.1 от АПК, вр. с чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, следва вредите да се основават на твърдения за незаконосъобразна административна дейност на държавен или общински орган, или от правораздавателната дейност на административни съдилища или ВАС. В искането не се визират основанията, които обосновават иск за обезщетение по чл.203 АПК. Няма данни за конкретно действие или бездействие, или дейност, която да е причинила вреда. Не е налице визиране на неправилно прилагане на конкретна мярка или наличие на изключващи обстоятелства, при които не е следвало да се прилага такава мярка- § 37 от решението на ЕСПЧ по дело "Кулински и Събев срещу България". Освен това според чл.2 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете на Народното събрание. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение