Определение № 10818 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2024 г.

Производството е с правно основание чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от заличен текст против Определение № 14768 от 14.08.2024г, постановено по адм.д.№ 8009/ 2024г по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното опрделение е оставена без разглеждане жалбата му срещу Становище заличен текст, издадено от заличен текст, инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което е прекратена преписката, образувана по сигнал заличен текст по описа на ИВСС и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразносттта на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подателят твърди, че съдът не е коментирал жалбата му против становището в частта, от която се извлича, че ИВСС не е извършила проверка на изнесените в т.4 от сигнала му фактически данни за нарушение на Закона за съдебната власт /ЗСВ/, през призмата на чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.175л, ал.7 от ЗСВ следва сигналът му да бъде разгледан в цялост, поради което моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на АССГ със задлъжителни указания по прилагане на материалния закон. Ответникът Инспектор в ИВСС, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения в закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. С обжалваното Определение № 14768 от 14.08.2024г, постановено по адм.д.№ 8009/ 2024г по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на заличен текст срещу Становище заличен текст, издадено от заличен текст, инспектор в ИВСС и е прекратено производството по делото. Със становището на инспектора е прекратена преписката, образувана по сигнал заличен текст по описа на ИВСС, подаден на заличен текст на електронната поща на ИВСС от заличен текст с искане за извършване на проверка по отношение на заличен текст с твърдения, че е налице явен конфликт на интереси в правораздавателната дейност. След извършено предварително проучване по чл.175л, ал.7, т.1 от ЗСВ е аргументиран извод, че не са налице основания за образуване на проверка по реда на глава девета, раздел І б от ЗСВ. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването по смисъла на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съставът на АССГ излага мотиви, че обжалваното становище няма характер на административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АП. По подадения сигнал ИВСС действа служебно и преценката дали да упражни своите правомощия, като извърши проверка по реда на чл. 175м – 175о от ЗСВ не подлежи на съдебен контрол, а отказът да се премине към втората фаза на проверката - тази по реда на чл. 175м – 175о, не представлява индивидуален административен акт. Според съда с оспореното становище на инспектора при ИВСС не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на частния жалбоподател като подател на сигнала. Позовава се и на чл. 124, ал. 2 от АПК, съгласно който решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Обжалваното становище заличен текстна инспектора при ИВСС не притежава белезите на административен акт, поради което законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде предмет на съдебно оспорване в никоя от неговите части. По силата на чл.175л, ал. 1 от ЗСВ всеки, който разполага с данни за частен интерес на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на неговите конкретни служебни функции или за действия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите или следователите, може да подаде сигнал до ИВСС. Отговорът по сигнала обаче, независимо от характера и наименованието на акта, в който е обективиран, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 АПК, приложима и в произвоствата по Раздел I "б" от ЗСВ. Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател приложение на чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК в случая, доколкото с такива искания съдът не е бил надлежно сезиран по съответния процесуален ред. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване на правото на съдебно оспорване, каквато е тази по чл.159, т.1 от АПК, е процесуална пречка за развитието на процеса пред първоинстанционния съд и достатъчно основание за прекратяване на производството по делото. Поради това постановеното определение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. На основание Заповед № 2234/ 14.07.2022г на Председателя на ВАС във връзка с чл.175р от ЗСВ следва да бъдат дадени указания за предоставяне на достъп до делото и заличаване на информацията по чл.175, ал.2 от ЗСВ. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение