Определение № 338 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 4404 от 15.05.2019 г., подадена от адв. Р. А. в качеството ѝ на процесуален представител на Е. Г. Т., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 333/23.04.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 08.02.2018 г. по възз.гр.д. № 11558/2017 г. по описа на Софийски градски съд. Иска се присъждане на сторените от ответника по касация разноски за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба в размер на 2 000 лв. съгласно представения договор и списък на разноските. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – „Домостроителен комбинат - София“ АД. В писмения отговор, подаден чрез адв. С. Г., е изразено становище, че разноски на ответника по касация не се дължат, тъй като неговата насрещна касационна жалба е оставена без разглеждане с постановеното определение № 333/23.04.2019 г., следователно резултатът от предприетото касационно обжалване е неблагоприятен и за двете страни. С постановеното в настоящото производство определение № 333 от 23.04.2019 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а съдът е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част. Несъстоятелни са доводите на касатора „Домостроителен комбинат – София“ АД, че с оглед изхода на производството и предвид неразглеждането на подадената насрещна касационна жалба, ответната страна по касация - Е. Г. Т., няма право на разноски. С подадената касационна жалба „Домостроителен комбинат – София“ АД е предизвикало сторените от Е. Г. Т. разноски за изготвяне на отговор на жалбата. Действително насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане, но разглеждането ѝ е функционално обусловено от допускането на касационната жалба. Правото на разноски за ответната страна възниква от неоснователно претендираните права и то не може да бъде изключено, поради това, че тя се е възползвала от друго свое процесуалното право - в срока за отговор на касационната жалба да подаде и насрещна такава, още повече, че възникването му също е последица от подаването на касационната жалба на „Домостроителен комбинат – София“ АД. С отговора на касационната жалба е приложен договор за правна помощ и съдействие, сключен на 02.07.2018 г. между Е. Г. Т. и адв. Р. А., с предмет оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба и договорено възнаграждение в размер на 2 000 лв. Посочено е, че уговорената сума е платена изцяло в брой при подписване на договора, следователно същият служи като разписка. Доколкото в договора не е разграничен размерът на възнаграждението за изготвяне на отговор на касационна жалба и това за изготвяне на насрещна касационна жалба, настоящият състав намира, че за всяка от предоставените услуги следва да се определи възнаграждение от по 1 000 лв. Следователно и предвид основателността на искането за допълване на постановеното определение № 333 от 23.04.2019 г., същото следва да бъде уважено за сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение