Определение № 54 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2021 г.

С определение по чл.288 ГПК № 60461 от 31.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната съдебна делба на къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре и е отхвърлен е искът за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор, както и в частта, с която е отхвърлен искът да делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..

Касационното обжалване е допуснато служебно на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на няколко извода на въззивния съд:

• че три мазета /на сутеренния етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище на същия етаж, както и дали кухня, дневна, коридор /на първия етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка на същия етаж;

• че общо учредено право на строеж в полза на 2 лица може да породи правно действие само по отношение на едно от тях;

• поради необходимостта от зачитане на правно действие на сделки, които съдът е приел за установени, но в правните си изводи е игнорирал.

След внасяне на дължимата държавна такса делото бе насрочено за открито съдебно заседание на 17.03.2022 г.

В съдебното заседание на 17.03.2022 г. процесуалният представител на ответниците адв.Ю. С., САК – София, направи възражение срещу даване ход на делото по съображение, че касационното производство е процесуално недопустимо. Посочи, че в касационната жалба липсва позоваване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, и изрази становище, че ВКС не може да прилага това основание служебно. Представи определение № 60342 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 2008/2021 г. на ВКС, ТК, I-во т.о., постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК, в което изрично се сочи, че служебната компетентност на ВКС не се разпростира по отношение на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като основанието „очевидна неправилност“ следва да бъде надлежно обосновано от касатора.

Поради възникналото съмнение за наличие на противоречива практика по въпроса дали основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, може да се прилага служебно и евентуално – необходимостта от сезиране на ОСГТК с искане за постановяване на тълкувателно решение по този въпрос, съдебният състав отложи разглеждането на делото в откритото съдебно заседание.

След извършена проверка по възникналия въпрос се установи следното:

Част от съставите на ВКС считат, че основанието по чл.280, ал.2, пред.3 ГПК може да се приложи служебно, без никакви ограничения. В този смисъл е определение № 60461 от 31.12.2021 г. по настоящото дело; определение № 382 от 16.09.2019 г. по ч. гр.д. 2790/2019 г. на ВКС, III-то г.о.; определение № 549/02.12.2019 г. по гр. д. № 2556/2019 г. на ВКС, I-во г.о.; определение № 60334/09.09.2021 г. по гр. д. № 619/2021 г. на ВКС, II-ро г.о.; определение № 156/25.02.2020 г. по гр. д. № 3572/2019 г. на ВКС, III-то г.о.

Други състави считат, че основанието по чл.280, ал.2, пред.3 ГПК може да се приложи служебно, но само в рамките на въведените касационни основания за неправилност, освен когато се касае за приложение на императивна материалноправна норма (тогава съдът ще следи служебно в обжалваната част) и което представлява противоречие в мотивите на решението или формираната воля на съда (а не противоречие с практиката на ВКС), което противоречие не води до нищожност или недопустимост на решението, а се отнася до противоречие между твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване (съществено нарушение на съдопроизводствените правила) или до противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост), или противоречие между фактите и приложената от съда правна норма (неправилна квалификация). Това разбиране се поддържа в решение № 52 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 2733/2018 г. на ВКС, III-то г.о., решение № 26/13.03.2019 г. по гр. д. № 234/2018 г. на ВКС, III-то г.о.

При обсъждане на разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е изразено и становище, че касационният съд, съгласно чл.290, ал.2 ГПК, е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне под или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението. Това разбиране е изразено в определение № 559 от 14.06.2018 г. по гр. д. № 1389/2018 г., IV г. о.

Други състави на ВКС считат, че основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не може да се прилага служебно – в този смисъл е посоченото от адв. С. определение № 60342 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 2008/2021 г. на ВКС, ТК, I-во т.о.; определение № 6/08.01.2021 г. по т. д. № 957/2020 г. на ТК, II-ро т.о.; определение № 80 от 05.02.2021 г. по ч. т. д. № 193/2021 г. на ВКС, II-ро т.о.; определение № 5/06.01.2021 г. по т. д. № 319/2020 г. на ВКС, II-ро т.о.; № 9 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2152/2019 г., I т. о.; определение № 173 от 10.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2019 г., I т. о., определение № 60318 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1788/2021 г., I т. о. и др.

В Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК е прието, че

• противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК ще бъде налице, когато в различни съдебни актове, с които ВКС се произнася като касационна инстанция по правния спор между страните, постановени по реда на ГПК от 2007 г., се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо;

• формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл. 288 ГПК, които влизат в противоречие с тълкуването, дадено с решение по чл. 290 ГПК или определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, не съставлява основание за иницииране на производство по чл. 292 ГПК;

• противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл.292 ГПК е налице, когато в поне две решения по чл. 290, определения по чл. 274, ал. 3 или между решение по чл. 290 и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин.

В настоящия случай противоречивата практика на ВКС по посочения въпрос е изразена в различни актове, включително и в определения по чл.288 ГПК и чл.274, ал.2 ГПК, които не могат да бъдат съобразени в производството по чл.292 ГПК съгласно приетото в посоченото тълкувателно решение.

Налице е противоречие между решения по чл.290 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК: решение № 52 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 2733/2018 г. на ВКС, III-то г.о. и решение № 26/13.03.2019 г. по гр. д. № 234/2018 г. на ВКС, III-то г.о., от една страна и определение № 80 от 05.02.2021 г. по ч. т. д. № 193/2021 г. на ВКС, II-ро т.о.; определение № 9 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2152/2019 г., I т. о., определение № 173 от 10.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2019 г., I т. о., определение № 60318 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1788/2021 г., I т. о., от друга. Това противоречие обаче също не може да обуслови предложение по чл.292 ГПК за образуване на тълкувателно дело, тъй като според ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК несъвпадащото становище относно смисъла и съдържанието на една и съща правна норма трябва да се съдържа в тълкувателната част на мотивите на поне две решения по чл. 290 ГПК, определения по чл. 274, ал. 3 ГПК или на решение по чл. 290 и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. В настоящия случай цитираната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК не съдържа тълкувателна част на мотивите, тъй като с изброените определения касационно обжалване не е допуснато.

По изложените съображения настоящият състав не може да приложи разпоредбата на чл.292 ГПК и да инициира образуване на тълкувателно дело по въпроса дали разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК може да се приложи служебно от съда. За наличието на противоречива практика на ВКС по този въпрос следва да бъдат сезирани председателите на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС, които да преценят дали да направят предложение до председателя на ВКС да упражни правомощията си по чл.125 вр. чл.124, ал.1, т.2 ЗСВ.

Отделно от изложеното следва да се има предвид и това, че след като настоящият състав вече е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, делото трябва да се разгледа в открито заседание и да се постанови съдебно решение по чл.290 ГПК, тъй като липсва процесуална възможност ВКС сам да отмени определението си по чл.288 ГПК. Такава процесуална възможност не съществува дори ако бъде образувано тълкувателно дело по поставения въпрос и ако ОСГТК на ВКС излезе със становище, че разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не може да се прилага служебно. Нещо повече – съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,