Определение № 1015 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2025 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 20999/13.11.2025 г. на Е. Х. В. срещу определение № 4655/20.10.2025 г. по гр.д.№ 2798/2025 г. на ВКС, ІV г.о. в частта за присъдените в тежест на молителката разноски от 800 лева, които счита за прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на делото. С влязло в сила определение по ч.гр.д.№ 546/2026 г. на ВКС, се приема, че подадената частна жалба има характер на молба за изменение на разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с оглед на което производството е прекратено, а делото е върнато на настоящия състав за произнасяне. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема че частната жалба с искане за изменение на постановения съдебен акт по гр.д.№ 2798/2025 г. на ВКС в частта му за разноските е подадена в срока за обжалване, поради което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следното: С определение № 4655/20.10.2025 г. по гр.д.№ 2798/2025 г. на ВКС, ІV г.о., се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд и се осъжда Е. Х. В. да заплати на С. Л. П. и И. Д. П. сторените разноски в производството в размер на 800 лева. От данните по делото е видно, че от двамата ответници е подаден писмен отговор на молбата за отмяна, в който са оспорили допустимостта и основателността на доводите в нея, като са поискали да им се присъди платеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.07.2025 г. Съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно да установи действителното извършване на разхода и има характер на разписка, поради което съдът приема за доказано плащането на адвокатско възнаграждение, а възражението в обратния смисъл е несъстоятелно. В случая е отразено, че е платена сумата 800 лева, а договорът служи за разписка, че е получена от адвокат М. М. от САК, поради което съдът ги е присъдил на двамата ответници. Не са налице предпоставките да бъде намалено уговореното адвокатско възнаграждение по реда чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, прекомерност е налице, когато съдът установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая, не е налице такова несъответствие, с оглед усилията на защитата, за което е било заплатено възнаграждение от 800 лева, т.е. по 400 лева за всеки от ответниците, които с оглед изхода на спора са присъдени в тежест на молителката Е. Х. В.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение