Определение № 3114 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. от гр. София срещу протоколно определение от 28.09.2023г., постановено по адм. дело № 587/2023 г. по описа на Административен съд – София град,в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. и не е допусната поисканата правна помощ по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при ненадлежно съобщени указания на жалбоподателя, дадени с предходно протоколно определение от 08.06.2023г. по делото за представяне на доказателства по чл.23, ал.3 Закона за правна помощ /ЗПП/. Претендира се отмяна на обжалваното определение със законните последици, както и отмяна на предходно постановено по делото определение от 27.04.2023г. и всички останали съдебни актове, постановени по делото, с изключение на тези, постановени по искането за предоставяне на правна помощ. Отговори по частната жалба не са постъпили. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК /определение №8477 от 08.07.2024г по адм.д.№2205/2024г. на ВАС/ и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че жалбоподателят не е представил по делото доказателства за доходи, имуществено, семейно и здравословно състояние по чл.23, ал.3 ЗПП, въпреки изрично дадените му указания в тази насока с протоколно определение от 08.06.2023г., постановено по делото, което му е надлежно съобщено. Определението е правилно. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на ЗПП, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличие на определените в чл.23, ал.3 законови предпоставки. Безплатната правна помощ по ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Молбата за правна помощ на Д., депозирана първоинстанционното производство съдържа твърдения за липса на достатъчно средства и напреднала възраст със съпътстващи здравословни проблеми, но в тази връзка не е представена декларация, а също и доказателства, сочещи на наличие на основанията, или някое от тях, по чл.23,ал.3 ЗПП. Следователно законосъобразно и процесуално обосновано с обжалваното определение е отказано предоставянето на правна помощ на жалбоподателя Д.. Неоснователен е доводът по частната жалба за неправилност на постановено по делото определение от 27.04.2023г. касаещо начина на съобщаване от страна на съда на постановените по делото актове, тъй като това определение е по хода на делото. Освен това срещу определението е била подадена частна жалба, която е оставена без разглеждане като недопустима с влязло в сила разпореждане №9464/02.11.2023г. по адм.д.№587/2023г. на АССГ, влязло в сила / съобщено при отказ по чл.44, ал.1 ГПК на 07.11.2023г./ Недопустима се явява частната жалба в частта, с която се иска отмяна на всички постановени по делото съдебни актове след подаване на молбата за правна помощ, тъй като всеки съдебен акт подлежи на самостоятелно обжалване в изрично предвидените в АПК срокове според вида на акта /определение, разпореждане, решение/. Освен това разпорежданията и определенията по хода на делото не подлежат на обжалване – чл.229,ал.1 АПК, а тяхната законосъобразност се преценява в евентуално касационно производство по обжалване на крайния съдебен акт. Недопустимо се явява в настоящето производство и заявеното с молба от 19.03.2025г. искане за спиране производството по адм. дело № 587/2023 г. по описа на Административен съд – София град на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.144 АПК, тъй като касае съществото на спора и произнасянето по него е в компетентността на първоинстанционния съд. С оглед на горното протоколно определение от 28.09.2023г., постановено по адм. дело № 587/2023 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. и не е допусната поисканата правна помощ по делото следва да се остави в сила, а в останалата й част частната жалба следва да се остави без разглеждане и се прекрати в тази част производството. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.215,т.4 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,