Определение № 6976 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. С. против определение №761/22.05.2026 г., постановено по адм.д. 48/2026 г. по описа на Административен съд-Смолян (АС-Смолян). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон и с конституционно гарантираното право на съдебна защита, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия на АС-Смолян. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът кметът на Община Смолян оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 761/22.05.2026 г., постановено по адм.д. 48/2026 г. по описа на АС-Смолян е оставена без разглеждане жалбата на И. П. С. против Заповед № РД-0115/30.01.2026 г. на Кмета на Община Смолян и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, защото за жалбоподателят не е налице правен интерес да оспорва атакувания от него административен акт. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след сезиране с жалба, в която се твърди, че са засегнати права от административен акт. Предмет на оспорване пред първата инстанция е Заповед № РД-0115/30.01.2026 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 8, ал. 5 от Наредбата за процедурата за определяне на състава и дейността на одитните комитети в организациите от публичния сектор, е прекратена процедурата за провеждане на подбор за външни членове на одитния комитет на Община Смолян, оповестена с обявление от 20.10.2025 г.. Административният съд е приел за установено, че И. С. е подал документи за участие в тази процедура, но не е допуснат до участие в конкурса от Комисията за провеждане на подбор за външни членове на одитния комитет на Община Смолян, назначената със Заповед № РД-1037/20.10.2025 г. на кмета на Община Смолян с нейно решение, отразено в Протокол № 1 от 05.01.2026 г. за допуснатите и недопуснатите кандидати. Жалбоподателят е уведомен за това решение, но няма данни по делото да го е оспорил. Обосновано решаващият съд е приел, че по силата на специалните правила, по които се провежда обсъжданата конкурсна процедура комисията разполага със самостоятелни правомощия, включително и за недопускане до участие на кандидати, а не е само помощен орган. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първата относно правното значение на специфичните правила, установени в Наредбата за процедурата за определяне на състава и дейността на одитните комитети в организациите от публичния сектор. С оглед това правилно тълкуване на относимите правни норми и описаните факти в жалбата, с която е сезиран, АС-Смолян с разпореждане № 621/05.05.2026 г. е дал указания на жалбоподателя да уточни и конкретизира оспорения акт, в каква част го атакува и в какво се състои искането му. В изпълнение на тези указания И. С. е уточнил, че оспорва цялата Заповед № РД-0115/30.01.2026 г. на Кмета на Община Смолян. Волята на жалбоподателят в молбата му от 18.05.2026 г. е недвусмислена и от това ясно волеизявление съдът правилно е определил предмета на оспорване – тази заповед, която обаче не оказва влияние върху правната сфера на И. С., защото с нея се прекратява конкурс, до който той не е допуснат. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че съдът е следвало да му даде отново допълнителни указания за уточняване предмета на спора, така че да бъде насочена жалбата срещу подлежащ на оспорване административен акт, с който са засегнати правата на жалбоподателя като съобрази фактиечските му твърдения. Изложените в жалбата фактически основания са дали повод да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности (неясноти) в жалбата и да се конкретизира оспорения акт, което жалбоподателят е направил с писмена молба, след която съдът не е разполагал с правомощия да дава допълнителни напътствия, защото жалбата не е била вече нередовна. Изрично трябва да бъде посочено, че и в частната жалба не се твърди, че се оспорва друг акт, а се твърди, че указанията за отстраняване на нередовностите на жалбата са изпълнени в срок. Неоснователни са и доводите в частната жалба за ограничаване на правото на съдебна защита чрез обжалване по реда на АПК, защото това право не е абстрактно, а само по отношение на административни актове, които засягат права и интереси или създават задължения, а в случая с оспорената заповед се прекратява процедура, до която жалбоподателят не е допуснат с друг акт, който той не е оспорил и не е въвел като предмет на настоящото производство. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право да на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро. Воден от горното Върховния административен съд, Пето отделение