Определение № 3205 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3268/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ К.“ ЕАД срещу въззивно решение № 222 /09.05.2024 г. по въззивно гр.д. № 130 /2024 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 564 /07.12.2023 г. по гр.д. № 793 /2023 г. на Козлодуйския районен съд, с което жалбоподателят „АЕЦ К.“ ЕАД е осъден да заплати на Д. В. М. на основание чл.59 КТ вр. чл.50 КТД завишен размер на обезщетение при пенсиониране в размер на 157 010.24 лева, ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното изпащане на сумата, както и разноски по делото. Ответникът Д. В. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че спорът във въззивната инстанция се свежда до установяване на момента, в който ищецът е придобил право на пенсия на основание чл.69б КСО. По делото е установено, че ищецът М. е придобил право на пенсия по чл.69б, ал.2 КСО при втора категория труд на 01.03.2022 г. при действието на КТД 2021/2022 г. и че е неоснователно възражението на ответника, че ищецът М. е придобил право на пенсия по чл.69б, ал.1 КСО към 17.04.2017 г.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касационният жалбоподател излага множество доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с което поставя въпроси за задълженията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и доводите на страните, за излагане на собствени фактически и правни изводи и за правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на неговата очевидна неправилност, на която касационният жалбоподател (ответник по иска) се позовава във връзка с довода, че по делото е установено, че ищецът е придобил право на лична пенсия по чл.69б, ал.1 КСО на 17.04.2017 г. и ответникът (работодателят) го е уведомил за това с писмо на 16.10.2017 г., от което следва изводът, че няма право на обезщетение по КТД за 2021 / 2022 г. Въззивният съд е приел този довод за неоснователен и на него е основал крайния извод за основателност на иска. Въззивният съд е приел, че в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, включително тези по приложеното гр.д. № 185 /2023 г. на Козл.РС, и е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд е обсъдил документи от личното трудово досие и от пенсионното досие, между които удостоверение образец УП-3 с изх. № У-465 от 15.12.2022 г. (приложено на л.1 5 по гр.д. 185/2023 на КРС), Разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в полза на Д. В. М. с № [ЕГН] от 12.01.2023 г. на Директора на ТП В. на НОИ и изпратено до вещото лице от Директора на ТП В. на НОИ писмо с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г., в което е посочено, че ищецът е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 КСО на 17.04.2017 г., като в писмото са посочени периодите и времето, за които му е зачетен стаж първа и втора категория труд до тази дата, съгласно Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-465 от 15.12.2022 г. на „АЕЦ К.” ЕАД. Въззивният съд е обсъдил и приетото неоспорено заключение на ССЕ по делото, изготвено въз основа на тези документи. Въз основа на обсъдените доказателства и анализирайки приложението на нормите на чл.168, чл.69б и чл. 4в КСО и на клаузите на чл.49 и чл.50 КТД 2021-2022 г., съдът е приел, че ищецът не е отговарял на изискванията за пенсиониране по чл.69б КСО към 17.04.2017 г., съответно към 02.10.2017 г., тъй като е [дата на раждане] и на 17.04.2017 г. е бил на ... години ... месеца и ... дни, а изискуемата възраст по чл.68, ал.1 КСО е ... години. Въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че районният съд неправилно не е ценил доказателствената сила на писмо на Директора на ТП В. на НОИ до вещото лице с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г. Въззивният съд е приел, че писмо с изх. № 1023-06-75-1 от 24.04.2023 г. на Директора на ТП В. на НОИ е приложено по гр.д. № 185 /2023г. на Козл.РС, но не е приобщено към доказателствения материал по това дело по предвидения в ГПК ред (респ. и по последвалото дело № 793 /2023 г. на КРС, към което е приложено гр.д. № 185 /2023 г.). Воден от изложеното съдът