Определение № 7049 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М. с адрес в гр.София срещу Разпореждане №8003/09.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1553/2021 г. по описа на Административен съд София– град, с което е върната подадената от М. частна жалба против Определение № 3718/10.05.2022 година, постановено по същото дело. М. поддържа, че съдебният акт е в противоречие със закона и настоява за неговата отмяна. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: С Разпореждане от 07.07.2023 г. съдът е дал на жалбоподателката указания, на основание чл.213а, ал.1, във вр. с чл.236 АПК, да отстрани нередовностите на частната жалба, като посочи трите си имена, точен адрес за призоваване и съобщения, единен граждански номер, да посочи точно и мотивирано какви са конкретните пороци на съдебния акт– предмет на жалбата, и изложи в какво се състои искането й, както и да внесе по сметка на Върховния административен съд държавна такса в размер на 30 лева и представи по делото оригинал на платежния документ. Съдът е дал указания и за ангажиране на доказателства за приподписване на частната жалба от упълномощен за целта адвокат. На жалбоподателката е указано също, че ако желае да бъде освободена от държавна такса и разноски по делото, следва, на основание чл.80, ал.2 ГПК, да установи че не разполага с достатъчно средства за заплащането им, като представи на съда доказателства за: 1) доходите си и тези на семейството си; 2) имущественото си състояние, удостоверено с декларация; 3) семейното си положение; 4) здравословното си състояние; 5) трудова заетост; 6) възраст и 7) други относими обстоятелства. Разпореждането съдържа и предупреждение, че при неизпълнението му в срок, частната жалба ще бъде върната. Разпореждането от 07.07.2023г. е било редовно връчено лично на жалбоподателката на 24.07.2023г., което обстоятелство е удостоверено с подписа й върху известието за доставяне. По нейно искане, й е даден нов 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба, за който е била редовно уведомена на 21.09.2023 г. В указания от съда срок и допълнително дадената възможност, до постановяване на обжалваното разпореждане нередовностите на частната жалба не са отстранени, като срокът за това е изтекъл най-късно на 05 октомври 2023 г., поради което с определението, предмет на оспорване, подадената от дружеството касационна жалба е върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. При тези факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, прави следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК са изпълнени и подадената от В. М. частна жалба следва да бъде върната. Законосъобразно е преценено, че констатираните нередовности на частната жалба не са отстранени своевременно. Въпреки указанията на съда, нередовностите не са отстранени в срок, а и до произнасянето, поради което правилно е преценено, че условията за връщане на частната жалба са изпълнени. Срокът за отстраняване на нередовността на частната жалба е преклузивен, поради което неизпълнението на дадените указания е основание за постановяване на обжалваното разпореждане за връщане. С оглед изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, на осн. чл.213а, ал.7 АПК