Определение № 206 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1935/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба от 02.03.2022 г.на З. Р. Б., Б. Б. Б. /лично и със съгласието на майка си/ и М. Б. Б., всички чрез адвокат П. К., срещу определение № 25/27.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 89/2022 г. на ВКС, IV г.о. в частта, в която оставя без разглеждане частната им касационна жалба вх.№ 15295/02.09.2021 г. срещу определение № 2052/30.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 2209/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решението на Пернишкия окръжен съд, постановено по чл.437 ГПК и са оставени без разглеждане жалби вх.№ 25802 и 25803 от 09.10.2019 г. Частната жалба съдържа доводи за неправилност и искане да се отмени определението. От С. Т. П., Н. В. П. и „Обединена българска банка“ АД чрез юрисконсулт Д. К. са подадени писмени отговори с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани лица, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следното: Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Пернишки окръжен съд по чл.437 ГПК в частта, в която е оставил без разглеждане жалбите с вх.№ 25802 и 25803 от 09.10.2019 г. и с оглед указанията на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС, т.2, решаващият състав на ВКС е приел, че подадената пред касационната инстанция частна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение на апелативния съд, което е окончателно. Обжалваното определение № 25/27.01.2022 г. е съобразено с изискванията на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на всяка подадена жалба и ако приеме, че няма процесуална пречка, следва да се произнесе по неговата основателност. Проверката за редовност на подадените жалби е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва и когато констатира, че атакуваният акт е необжалваем, съдът е длъжен да прекрати производството по тези жалби. В цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС изрично се приема, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител (по реда на чл.435 и сл. ГПК) е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Дадените в тълкувателното решение указания са задължителни за всички съдилища в страната, вкл. за касационната инстанция, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение