Определение № 307 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 25680/05.10.2022 г. от ищеца К. И. Ч., чрез адв.Б. П. срещу определение № 2200/26.09.2022 г.по гр.дело № 1364/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 16978/24.06.2022 г., подадена от жалбоподателя, чрез адв. Б.П. за изменение на основание чл.248,ал.1 ГПК на решение № 822/15.06.2022 г. по в.гр.дело № 1364/2022 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Искането е да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което да се съобразят разпоредбите на чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1 МРАВ и в полза на жалбоподателя се присъдят направени разноски за първоинстанционното производство 650 лв. за адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата и сумата 710 лв. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение също в размер на минималната работна заплата. Ответникът по частната жалба „Трак” ООД, чрез адв. А. Г. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение молбата на ищеца К. И. за изменение на въззивното решение в частта за разноските съдът е приел, че според приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.10.2021 г. е налице договорено и изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. общо за трите предявени обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, че не е налице диференциран размер на адвокатското възнаграждение по всеки от предявените искове, включително и за оценяемия иск по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ. Поради това е приел, че молбата на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна. Крайният извод на въззивния съд е правилен по следните съображения: С решение № 1067/29.03.2022 г. по гр.дело № 15827/2021 г. на Пловдивски районен съд са уважени предявените искове от К. И. Ч. срещу „Трак” ООД с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ в размер на сумата 3970.32 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане. С решението в полза на ищеца са присъдени направени разноски по делото в размер на сумата 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, а ответникът „Трак” ООД е осъден да заплати в полза на бюджета на ПРС сумата 258.81 лв. държавна такса и 80 лв. депозит за ССЕ. В хода на първоинстанционното производство направените разноски от ищеца са в размер на сумата 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/договор за правна защита и съдействие от 06.10.2021 г. и адвокатско пълномощно-л.28/. Направените разноски в същото производство от ответника са в размер на сумата 380 лв. за адвокатско възнаграждение/адв.пълномощно от 19.11.2021 г. –л.23 и договор за правна защита и съдействие от 19.11.2021 г.л.36/. В това производство всяка от страните е заявила своевременно искане за присъждане на разноски, като ответникът е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на разноските на ищеца, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С решение № 822/15.06.2022 г. по в.гр.дело № 1364/2022 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело № 15827/2021 г. на Пловдивски районен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ. Решението на Пловдивския районен съд е отменено в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ и в частта за разноските за производството по делото в полза на ищеца за разликата над 400 лв. до 1200 лв., както и за сумата над 80 лв. до 258.81 лв. държавна такса по сметка на ПРС и 80 лв. депозит на ССЕ. Вместо отменената част предявените искове от К. Ч. срещу „Трак” ООД с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника”Трак” ООД разноски: сумата 253.33лв. разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение; 352.94 лв. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение. Със същото решение ответникът „Трак” ООД е осъден да заплати на ищеца К. Ч. сумата 466.67 лв. разноски за въззивното производство. В хода на въззивното производство направените разноски от жалбоподателя-ответник „Трак” ООД са в размер на общата сума 529.41 лв., от които 129.41 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение/договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г.-л.21/. В същото производство направените разноски от ищеца К. Ч. – ответник по въззивната жалба са в размер на сумата 1400 лв. за адвокатско възнаграждение/адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.05.2022 г. – л.23/. Във въззивното производство всяка от страните по делото е направила своевременно искане за присъждане на разноски по делото за първоинстанционното и въззивно производство. Жалбоподателят-ответник е въвел възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Молбата на ищеца с вх. № 16978/24.06.2022 г. за изменение на въззивното решение по в.гр.дело № 1364/2022 г. на ПлОС в частта за разноските е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Както се посочи по-горе с въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решението от 29.03.2022 г. по гр.дело № 15827/2021 г. на Пловдивския районен съд само в частта по предявения иск от жалбоподателя К. Ч. срещу „Трак” ООД с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено и исковете по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. Първоинстанционното решение е отменено и в частта на присъдените разноски в полза на ищеца над сумата 400 лв. Съгласно чл.2,ал.4 и ал.5 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ адвокатското възнаграждение се определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно. Съгласно трайната практика на ВКС/определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г., III г. о., определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г., III г. о., определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о. и др./ минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно материалния интерес. В случая за предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за първоинстанционното производство минималното адвокатско възнаграждение, определено при съобразяване разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ е в размер на сумата 325 лв., тъй като минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, както от ищеца, така и от ответника е в размер на сумата 650 лв. – ПМС № 331/26.11.2020 г. С въззивното решение съдът е отменил решението на Пловдивския районен съд в частта на присъдените в полза на ищеца разноски над сумата 400 лв. Така приетия размер разноски за ищеца за първоинстанционното производство е малко над минималното адвокатско възнаграждение за предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 ГПК и е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Доводите на ответника ”Трак” ООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за първоинстанционното производство са неоснователни. С оглед изхода на делото пред въззивния съд правилно с въззивното решение са присъдени разноски за въззивната инстанция в полза на ищеца – ответник по въззивната жалба в размер на сумата 466.67 лв. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от К. Ч. и адв.Б. П. – 09.05.2022 г. за въззивното производство минималната работна заплата е в размер на 710 лв./ПМС № 37/24.03.2022 г./. Минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено на основание чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ за предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 ГПК е в размер на 355 лв. Въззивният съд е приел, че разноските, направени от ищеца за въззивното производство са в размер на 466.67 лв. – т.е. малко над минималния размер адвокатско възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Относно направените разноски от ответника за първоинстанционното производство въззивният съд е приел, че следва да се присъди сумата 253.33 лв., което е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в чл.7,ал.1,т.1 и ал.2,т.2 от Наредба № 4/2001 г. МРАВ в редакцията на текстовете към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. С въззивното решение в полза на ответника-въззивник „Трак” ООД са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 352.94 г., включващи адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото, които са съобразени с благоприятния изход на делото за ответника – отхвърлените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Като взема предвид изложените съображения съдът преценява, че обжалваното определение, като краен резултат е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са необосновани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о