Определение № 55 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 191/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] – [населено място], чрез пълномощника на дружеството – адвокат Д. С., с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 2429/19.12.2016 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 4667/2016 г. С решението на въззивния съд е отменено Решение № 2028/10.03.2016 г. по гр. д.№17368/2014 г. на Софийски градски съд в часта му, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), предявен от П. Т. В., срещу [фирма] за разликата над 72 000 лв. до 120 000 лв., като вместо него застрахователното дружество на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е осъдено да заплати на П. В. сумата от още 48 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на същата дата от лицето В. К., вследствие на което е настъпила смъртта на сина й С. П. П.. Първоинстанционното решение в останалата му част е потвърдено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следното: Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 68 600, 85 лв. /шестдесет и осем хиляди и шестстотин лева и осемдесет и пет стотинки/, съответстваща съгласно молбата за спиране на осъдителния диспозитив на въззивното решение, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата П. Т. В. сумата над 72 000 лв. до пълния присъден размер от 120 000 лв., както и лихвите върху тази сума за периода от 05.11.2012 г. до 25.01.2017 г. Против осъдителното въззивно решение на Апелативен съд - София, постановено на 19.12.2016 г., връчено на молителя на 27.12.2016 г., е постъпила касационна жалба на 20.01.2017 г., т. е. в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Към нея са приложени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв., както и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид горните констатации се налага изводът, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от [фирма] въззивно Решение № 2429/19.12.2016 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 4667/2016 г. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение