Решение № 10 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 510/2008 г.

Решение № 10 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 510/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. В. Л. от гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 129 от 03.06.2008 г., по гр.д. № 2099/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 27.07.2007 г., по гр. д. № 2221 / 2004 г. и е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор срещу "ЕЙ А. Д. Л./Б./" ЕАД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 ТЗ (отм.), за заплащане на сумата 184 800 лв., произхождаща от сключен между страните договор за застраховка "Злополука", обективиран в полица № 50005523/ 18.09.2002 г. и добавък от 31.03.2003 г. Касационното обжалване на въззивния съдебен акт на Софийски апелативен съд е допуснато с определение № 51 от 29.10.2008 г. на ВКС, второ отделение, търговска колегия, въз основа на селективния критерий чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно съществения за делото материалноправен въпрос - предявяването на иск по чл. 411, ал. 1 ТЗ (отм.) от стипуланта срещу промитента - застраховател има ли за своя правна последица отмяна на уговорката в полза на третото лице, обективирана в застрахователния договор- застрахователна полица № 506264 и добавък № 512039 ? С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му на осн. чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретно развитите в тази насока доводи са за нарушение на чл. 22, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Касаторът счита, че доколкото по арг. от чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, едва при наличие на изрично волеизявление от третото лице- бенефициер, че ще се ползва от правата придобити от сключения в негова полза застрахователен договор, уговореното в полза на последния право се стабилизира, то с предявяване на иск по чл. 411, ал. 1 ТЗ (отм.) от стипуланта, предхождащ същото, правото на бенефициер е отпада с обратна сила и застрахователното обезщетение, при настъпване на застрахователното събитие се следва на ищеца, обстоятелство, което въззивният съд, в нарушение на закона, не е съобразил. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и, излагайки подробните си съображения, които е поддържал и в касационното производство, в писмени бележки приложени към делото. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 293 ГПК, намира: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното въззивно решение, с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден и е отречена основателността на предявения от касатора П. В. Л. иск с правно основание чл. 411, ал. 1 ТЗ (отм.), въззивният съд е счел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да получи застрахователното обезщетение по валидно сключен с ответното АД договор за застраховка "Злополука"- полица № 5* и Добавък № 1/ 31.03.2003 г. Изложени са съображения, че за настъпилото застрахователно събитие "трайна частична загуба на трудоспособност, вследствие злополука" приложимо е въведеното с чл. 1 от Общите условия на застрахователя правило, според което бенефициер за всички обезщетения, извън хипотезата на смърт на застрахования, е самият застрахован, освен, ако в полицата не е предвидено друго. Следователно обстоятелството, че в процесния застрахователен договор, сключен между страните, по изричната воля на застрахования, обективирана в заявление за сключване на договора № 5* и на добавък към него № 5* за бенефициер е посочено третото лице- А. П. Л. и съгласно чл. 4.3 от Специалните условия към договора, при трайна частична загуба на нетрудоспособност, застрахователят заплаща на бенифициера дължимото застрахователно обезщетение, според съжденията на въззивната инстанция, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се отрече правото на Л., като застрахован и притежател на застрахователната полица, да получи застрахователното обезщетение, независимо от безспорно настъпилото, към релевантния за спора момент, застрахователно събитие. При обосноваване на крайния си правен извод за липсата на възникнало в полза на ищеца право на вземане срещу ответника-застраховател, породено от процесния застрахователен договор Софийски апелативен съд се е позовал на произтичащите за стипуланта специфични правни последици от съдържащата се в клаузите на същия уговорка в полза на трето лице. Счетено е, че доколкото в разглежданата хипотеза единствен кредитор на промитента се явява бенефициер и в това си качество същият разполага с пряк иск срещу застрахователя, то стипулантът може да иска от обещателя изпълнение по договора само в полза на това трето лице, независимо от наличието или не изрично волеизявление на последното, че ще се ползва от договореното в негова полза. Решението е правилно. Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, обосновано с приетата от въззивния съд липса на активна материалноправна легитимация за ищеца да получи, като застрахован, дължимото застрахователно обезщетение. Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на доказателствения материал по делото, вкл. при съобразяване конкретното съдържание на процесния застрахователен договор, Софийски апелативен съд е счел, че независимо от специфичния му предмет, включената в клаузите на същия изрична уговорка, че бенефициент/ бенефициер/ по него е конкретно индивидуализирано трето лице, то този договор се явява същински договор в полза на трето лице, поради което правно важими в случая са всички общи правила, разпоредени от чл. 22 ЗЗД. Като основано на закона - чл. 22, ал. 1, изр.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав споделя изцяло и изразеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт разбиране, че доколкото бенефициерът е придобил правата по договора от момента на постигане съгласие между уговарящия и обещателя - т.е. преди да е заявил, че ще се ползва от уговореното в негова полза, то той е единствен титуляр на прекия иск срещу застрахователя, поради което стипулантът, макар и страна по застрахователния договор не е материалноправно легитимиран да иска от промитента /ТД- застраховател/ да изпълни в негова полза, произтичащото от договора задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, независимо от безспорно установеното настъпване на покрит от договора застрахователен риск. Действително при изрична отмяна на съглашението в полза на третото лице, за уговарящия, в качеството му на застрахован, възниква право, при настъпило застрахователно събитие, да получи в своя полза претендираното застрахователно обезщетение, но факта на отмяна на уговорката подлежи на главно доказване в процеса, съобразно въведената с чл. 127, ал. 1 ГПК доказателствена тежест, което по делото не е изпълнено. Изразената в тази вр. от касатора теза, че със завеждане на иска по чл. 411 ТЗ (отм.) срещу обещателя, при липса на изрично волеизявление от бенефициер, че ще се ползва от съдържаща се в сключения застрахователен договор уговорката в негова полза, автоматично настъпват и правните последицина нейната отмяна не се споделя от настоящата инстанция, поради отсъствие на опора в закона. Съобразен вида и формалния характер на застрахователния договор, вкл., когато е сключен в полза на трето лице, налага разбирането, че доколкото правото на отмяна на тази уговорка, нямаща самостоятелен характер, е субективно, преобразуващо право на уговарящия, подлежащо на упражняване по единовластна преценка на неговия носител до момента, в който третото ползващо се лице заяви, че желае да се ползва от уговорката в негова полза, то за да се породят целените с него правни последици, засягащи правната сфера, както на обещателя, така и на бенифициера, същото трябва да е заявено изрично и недвусмислено чрез едностранно материалноправно волеизявление, направено в писмена форма от неговия носител и не само адресирано до обещателя или до трето лице, или и до двамата, но и достигнало до съответния му адресат. Следователно на поставения съществен материалноправен въпрос следва да се отговори, че писмената форма е форма за действителност на волеизявлението за отмяна на уговорката в полза на трето лице, съдържаща се в сключен между стипуланта и промитента застрахователен договор и за да породи целените с него правни последици, същото трябва да е изрично, поради което предявяването на иск по чл. 411 ТЗ (отм.) от уговарящия срещу обещателя - застраховател, само по себе си не води до тези правните последици. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е формалният характер на застрахователния договор, разпореден от законодателя с чл. 381, ал. 1 ТЗ/ отм./, от който следва, че щом писмената форма е условие за действителността му, то всяко последващо негово изменение или допълнение, вкл. произтичащата с отмяна уговорката в полза на трето лице промяна, за да е валидно и да породи желаните правни действия, също трябва да бъде извършено в писмена форма и допълнителен аргумент в тази насока е законовото правило на чл. 293, ал. 6 във вр. с ал. 1 ТЗ. Или така изложеното по-горе позволява да се обобщи, че съдържащо се в касационната жалба становище на касатора по посочения съществен правен въпрос може да бъде възприето само при условие, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържа изрично и безусловно волеизявление на ищеца за отмяна на съглашението в полза на третото лице, а то в разглеждания случай отсъства. Затова, като е съобразил липсата на доказателства, въведени състезателно в производството по делото, относно правото на Л. да получи застрахователно обезщетение от ответното ТД- застраховател, поради отмяна на уговорката за изплащането му на бенефициер А. П. Л., в съответствие с възложената с чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) доказателствена тежест, за която е ирелевантно наличието или не на направено от застрахователя възражение за плащане, въззивният съд законосъобразно е отрекъл ищецът да е надлежен кредитор на ответното ТД за претендираното вземане. Предвид правомощията на касационната инстанция пропускът на касатора да попълни делото с необходимия за успешното провеждане на иска по чл. 411, ал. 1 ТЗ (отм.) доказателствен материал не може да бъде отстранен с представяне на доказателства за отказ на третото лице да се ползва от съглашението в негова полза, с касационната жалба и доводите на касатора, че в случая са налице предпоставките на чл. 235, ал. 3 ТЗ са правно несъстоятелни. Отделен в тази вр. остава въпросът за действието ex nunc на направения от бенифициера отказ да ползва уговореното в негова полза, но той не е предмет на настоящето производство, поради което не следва да се обсъжда. Водим от горното и на осн. чл. 293 ГПК, настоящият състав на второ отделение на Върховния касационен съд, търговска колегия