Определение № 206 от 16.07.2020 г. на ВКС по д. № 281/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е подадена молба от Б. П. – жалбоподател и ответник по жалба срещу въззивното решение на ОС Хасково по гр.д. №547/19 г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК от 30.04.20 г., с присъждане на разноските, сторени от молителката за касационната инстанция в размер на 607, 20 лв., за адв. възнаграждение. Ответникът по молбата СУ „Н. Рилски” не изразява становище. ВКС намира молбата за допустима / искането за разноски е направено своевременно от молителката в отговора на жалбата на противната страна/. По основателността на молбата ВКС намира следното: С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на посоченото по –горе въззивно решение по жалбата на СУ”Н. Рилски”, [населено място] в частта, с която исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ са уважени, и по жалбата на Б. П., в частта, с която е отхвърлен искът й по чл.344, ал.1,т.3 КТ. Молителката претендира присъждане на разноски за защитата й срещу жалбата на противната страна, удостоверени в приложените към отговора на жалбата договор за правна помощ и фактура. От тях е видно, че за защитата по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ е договорено и заплатено от молителката адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 560 лв., за иска по чл.225 КТ – адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 335 лв. и е внесен ДДС върху сбора от двете суми, в общ размер от 179 лв. При тези данни искането за присъждане на разноски в размер на 607,20 лв. е основателно и следва да се уважи, поради което ВКС на РБ, трето г.о.