Решение № 504 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2010 г.

Решение № 504 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на С. Г. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 28.VI. 2010 г. по в. гр. д. № 1033/2010 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Доказателствата били разгледани избирателно, дори тенденциозно, не били обсъдени показанията на свидетелите Н., Д. и Д., не били взети предвид твърденията на касатора и обясненията на ищцата, съдът не приел становище на В. и В. св. М., от което било видно, че в Дирекция "В." при МС индийско духовно учение "С. М." не е регистрирано, като не положил усилия да събере относими доказателства относно същността на изповяданата от ищцата религия и въздействието й върху нейната психика, а оттам и стремежа й да приобщи детето от ниска възраст към това нехристиянско духовно учение; съдът не дал отговор по какъв начин ищцата ще допринесе за правилното отглеждане на детето, за бъдещото му развитие, като се вземат предвид силните й и трайни нехристиянски религиозни вярвания; липсвали мотиви за определения режим на свиждане в продължение на 27 дни през новогодишните празници, за това кое налага присъствието на детето на рождения ден на починалата му майка и как то ще се отрази на психиката му, защо детето трябва да прекара рождения си ден единствено с баба си; не било съобразено, че многократно и за продължителни периоди от време отделянето на детето от обичайната му домашна среда не е в негов интерес; съдът се произнесъл по ненаправени искания - за 3 дни по време на коледните празници и за 3 и 27 дни по време на новогодишните празници; определеният режим бил прекомерен и не зачитал интересите на детето; не било взето предвид, че родителят е този, който има първостепенна роля при определяне начина на живот, че ролята на възрастните е подпомагаща и не бива да се налага императивно. Касаторът твърди, че племенницата на ищцата Н. Д. била съдия във В. и той имал съмнения за вмешателство в работата на В. и В., отражение на което били постановените решения. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или отхвърляне на предявения иск или определяне на режим на лични контакти всяка първа и трета събота от 10.00 до 13.00 часа в присъствие на бащата. В съдебно заседание и в представените в него писмени бележки касаторът поддържа само искането си за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Ответницата по касационната жалба М. С. Г. е заела становище за нейната неоснователност. Въззивният съд бил обсъдил всички събрани доказателства и правилно приел, че съществуващата между ищцата и детето здрава емоционална връзка не трябва да бъде разрушена. Ищцата не застрашавала развитието на детето, установено било, че тя е психично здрава, нейните религиозни вярвания не били основание да се прекъсва връзката й с детето, не е установено те да му влияят отрицателно; в интерес на детето било то да има контакти с роднините на майка си, не позволяването от бащата на такива контакти или те да бъдат в негово присъствие не било в интерес на детето с оглед манипулативното му поведение, влияещо на детето до степен то да не смее да изрази истинско отношение и желание; според експертите контактът с бабата ще заздрави семейната среда на детето и ще спомогне за нормалното му израстване и развитие. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1127 от 15.VIII.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпросите за произнасяне от въззивния съд, без да обсъди събраните по делото гласни доказателства, и за произнасянето плюс петитум с определянето на режим на лични контакти 3 дни през коледните празници и 26 дни през новогодишните празници. За да се произнесе по поставените въпроси, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: Производството по делото е по предявения от М. С. Г. срещу С. Г. Н. иск за определяне на режим на личен контакт с малолетното дете на ответника и на дъщерята на ищцата Г. Ст. Н., роден на 02.VI.2006 г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване, поне два дни през коледните, новогодишните и великденските празници, два пъти по 10 дни през лятото, в деня след рождения ден на детето. В първото по делото съдебно заседание ищцата е допълнила претенцията си да вижда детето на нейния и на рождения ден на майката на детето. С решение № 836/12.III.2010 г. по гр. д. № 12147/2009 г. Варненския РС е определил режим на личен контакт на Г. с внука й Г. Ст. Н., като й е дал възможност да го взема при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 16.00 часа, както и за по пет часа /от 100 до 15.00 часа/ на 25.VI. /рождения ден на ищцата/ и на 11.V. /рождения ден на майката на детето/, а след навършване на 10 годишна възраст на детето - и за 15 дни през лятото през време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата. С атакуваното решение В. по въззивна и насрещна въззивна жалби на страните е отменил решението на В. РС от 12.III.2010 г. по гр. д. № 12147/2009 г. и вместо него е постановил друго, с което е определил режим на личен контакт, както следва: ищцата да взема детето при себе си без присъствието на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, през коледните празници - на 26, 27 и 28 декември от 10ч. на 26.ХII. до 17ч. на 28.ХII. с преспиване, през новогодишните празници - на 2, 3 и 4 януари от 10ч. на 2.I. до 17ч. на 28.I. с преспиване, в деня след рождения ден на детето - 03.VI. от 10 до 17ч., в рождените дни на ищцата и на майката на детето - съответно 25.VI. и 11.V. от 10 до 17ч., както и 15 дни през лятото с преспиване, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Съдът е приел въз основа на заключение на комплексна съдебно-психологическа експертиза, социален доклад и събрани свидетелски показания, без обсъждане на последните в мотивите, че е в интерес на детето определеният режим на личен контакт с баба му по майчина линия. Тя е психично здрава, не е установено да има отклонения в разбиранията си за отглеждане и възпитание на деца, вредоносни за физическото, нравственото или социалното им развитие, такава личност може да има разнообразни увлечения - религиозни, спортни, литературни и др., за нея е присъщо да е в състояние да контролира увлеченията си в степен да са ненатрапчиви и съобразени с потребностите на околните. Задължение на ищцата и на бащата е да изгладят противоречията си, в т. ч. и относно начина на хранене на детето, защото именно конфликтът между тях е причина за неблагоприятното му емоционално състояние, той е объркващ, така детето попада в "конфликт на лоялността", който в по-късен етап от развитието му води до развиване на чувство за вина. Детето е привързано и към двамата; контактите с баба му са му нужни, за да се чувства то по-сигурно в новата ситуация след смъртта на майка му, те ще задоволяват потребността му от сигурност, приетост и постоянство на връзката с важна за него фигура на привързаност, прекъсването на тези контакти ще е травмиращо за него и би се отразило неблагоприятно върху емоционалното и личностовото му развитие. В негов интерес е да се съхрани здравата емоционална връзка между двамата, което ще бъде постигнато при разширен режим на контакт, включително с преспивания в дома на ищцата, в т. ч. 15 дни през лятото. Ако се изчака по-зряла възраст за това, с оглед ниската възраст на детето, предполагаща податливост на влияние, е налице сериозен риск връзката да бъде загубена. Според заключението на вещо лице бащата упражнява свръхконтрол върху детето, поради което присъствието му при срещите между детето и бабата ще попречи на пълноценното им провеждане, детето няма да се отпусне и ще очаква да бъде одобрено от родителя си. С оглед на това личният контакт следва да бъде провеждан без присъствието на бащата. По първия поставен процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с вече уеднаквената по реда на чл. 290 и следв. от ГПК практика, предмет на решения на състави на ВКС по гр. д. № 421/2009 г. IV ГО, гр. д. № 761/2010 г. IV ГО, гр. д. № 1964/2010 г. IV ГО и др., която настоящият състав споделя. Според тази практика, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои - за недоказани, да обсъди всички искания на страните и доводите им, имащи значение за решаване на делото. По втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос практиката, обективирана в сочените в изложението решения на състави на ВКС по гр. д. № 1793/1999 г. IV ГО и по гр. д. № 1606/1999 г. IV ГО /определение № 238/11.III.2010 г. по гр. д. № 87/2010 г. на ВКС III ГО, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, не представлява съдебна практика - така т. 1 от ТР № 2/28.IХ.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, е неприложима към разглеждания спор с оглед приетото в решението по гр. д. № 1606/1999 г., че въззивният съд не се произнася само по заявените в жалбата основания, а проверява съществуването на спорното материално право като съд по съществото на спора, а в решението по гр. д. № 1793/1999 г. - че въззивният съд може да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния само когато е разгледан непредявен иск. При това положение решението следва да бъде постановено съобразно разпоредбата на чл. 291, т. 3 от ГПК. Налице е практика на съдилищата, обективирана в решения на състави на ВКС от 07.VII.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г. II ГО и от 29.VI. 2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г. III ГО, споделяна изцяло от настоящия състав, според която в производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне "плюс петитум". Касационната жалба е частично основателна. Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд, че е в интерес на детето да бъде определен режим на лични контакти с баба му - ищцата. Несъмнено установено е от доказателствата по делото, че то е изградило силна привързаност и дълбока и позитивна емоционална връзка с нея в резултат на съвместното им живеене до навършването на едногодишната му възраст и на продължилите след това чести контакти до смъртта на майката на 23.IV.2009 г. Поддържането и занапред на чести, регулярни, предвидими контакти с нея, и то позитивно приети от бащата, ще задоволяват потребността му от сигурност, приетост и постоянство на връзката с важна за него фигура на привързаност и ще са от огромно значение за доброто му психоемоционално функциониране, емоционално и личностово развитие. Прекъсването на контактите в такава ранна възраст ще е травмиращо за детето и би се отразило неблагоприятно на това развитие. Тези изводи не се опровергават от показанията на свидетелите Н., Д. и Д. Установеното от св. Н. /майка на касатора/, че ищцата не била помагала при отглеждането на детето поради това, че работела и боледувала от атрофия на мускулите и анемия, и че след посещенията на детето в детската градина то било "просто различно, държи се по-освободено, по-разглезено" /а не както се твърди в касационната жалба, че детето било видимо разстроено/, не налага извод за отрицателно влияние върху детето на контактите му с бабата по майчина линия. Напротив, по-освободеното му държание след такива срещи говори за отпускане на детето, за освобождаване на вътрешното му напрежение /породено освен от загубата на майката като обект на първична привързаност и от последвалия конфликт между значимите за него близки възрастни лица, довел до нередовни контакти с тях, и от цензурата и манипулативното поведение от страна на бащата/, а оттам и за възможността то свободно да изразява собствените си чувства, желания и потребности, да бъде непринудено, което е от голямо значение за нормалното му развитие /виж в тази връзка и приетата неоспорена комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза на детето и допълнителните обяснения на вещите лица в с. з. на 23.VI.2010 г./. Установеното от посочената свидетелка, че до три годишната му възраст на детето не са правени изследвания поради отказ на майка му и на ищцата, за да не се травмира то, не представлява фактор, обуславящ недопускането на лични контакти с него с оглед помощната роля на бабата при отглеждането му. Оплакванията на касатора, основани на показанията на свидетелите във връзка със стила на хранене на детето, са неоснователни. И тримата свидетели /Н., Д. и Д./ еднозначно установяват, че детето до смъртта на майката е консумирало вегетарианска храна по общо решение на родителите му - майката и бащата, а не по решение на бабата-ищца. Това не е довело до утвърждаване на този начин на хранене, тъй като не е имало проблем детето да консумира месна храна /св. Н./. От друга страна, по делото липсват медицински доказателства, че вегетарианската храна създава опасност за здравето на детето /виж в тази връзка писмените доказателства с данни от изследвания на детето, всички в нормални граници, и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на ищцата - стр. 67/. Няма доказателства по делото, обуславящи извод, че контактите с ищцата ще застрашат здравословното и психическото състояние на детето. От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М. Г. е видно, че тя е психично здрава - в Международната квалификация на болестите не съществува "Зависимост от религиозни учения". Не са установени твърденията на касатора, че ищцата при посещенията си в детската градина постоянно напомняла на детето за починалата му майка, че му давала лекарства без неговото знание и съгласие /в преписката по делото не се намира постановление на ВРП № 4077/2010 г. от 12.IV.2010 г., посочено в касационната жалба/, не са установени и "доказани нейни стремежи да приобщи детето към своите сектантски възгледи, проповядвани от Индийското духовно учение "С. М." фондация "Р. С.". В тази връзка следва да се отбележи, че данни Г. да е слагала в леглото на детето снимки на духовния учител - индиец не са събрани, в т. ч. и чрез показанията на свидетелите Н. и Д.. Твърденията й във въззивната жалба и в отговора й на въззивната жалба на касатора не обуславят извод, че намерението й е детето да бъде възпитавано в "индийската религия" на фондацията "Р. С.". Няма данни по делото тази фондация да осъществява дейност, представляваща практикуване на вероизповедание, което е в противоречие с изискванията на Закона за вероизповеданията. Този извод се налага от писмо на директора на Дирекция "Вероизповедания" при Администрацията на МС от 18.Х.2007 г. - стр. 23 от преписката по първоинстанционното дело, от разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, както и от събраните по делото доказателства чрез показанията на свидетелите Н. и Д., според които ищцата е християнка, посещава школа за източни техники за рационално хранене, гимнастически упражнения, медитация и йога с цел изграждане на високи морални критерии - уважение и толерантност към различния, към природата и към човека, избягване на изневери, на лъжи и кражби, спазване на законите, без задължителност на посещенията, без график, при отворени врати, без ритуали и религиозна церемониалност. Тези обстоятелства не биха били опровергани от представеното от касатора и неприето от въззивния съд становище на В. и В. св. Митрополия от 28.V.2010 г., според което в Дирекция "В." при МС индийско духовно учение "С. М." не е регистрирано - това обстоятелство е установено от посоченото по-горе писмо от Дирекцията. Няма данни по делото изповядането от Г. на посочените морални ценности да се е отразило негативно върху нейната психика, което да въздейства неблагоприятно, да застрашава психоемоционалното състояние на детето /виж комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи на нея и на детето/. Следва да се посочи и конституционно гарантираната и защитавана от закона свобода на съвестта и на мисълта /чл. 37, ал. 1 от Конституцията на РБ/, както и недопускането на ограничения на правата, основани на раса, народност, убеждения /чл. 6, ал. 2 от Конституцията/. Неоснователни са оплакванията на касатора относно мерките за лични контакти на ищцата с детето: на 03.VI. - той е след рождения му ден, а не на рождения ден, както се твърди в касационната жалба, който е на 02.VI.; на рождения ден на ищцата - 25.VI.; както и по два дни с преспиване през Коледните празници /на 26 и 27.ХII./ и през Новогодишните празници /на 02 и 03.I./. Настоящата инстанция намира, че така определените мерки съответстват на най-добрия интерес на детето, тъй като то по този начин ще има възможност в достатъчна степен да сподели празниците с всички значими за него хора, както и за осъществяването на по-продължителни развлекателни мероприятия. В съответствие с най-добрия интерес на детето са и личните контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 15 дни през лятото с преспиване. Следва да се посочи, че тези контакти не са прекомерни, нито застрашават физическото и психическото здраве на детето, въпреки че ще го отделят от обичайната домашна обстановка - за нормалното си развитие то има нужда и от това за опознаване на заобикалящия го свят, имайки предвид и силната му привързаност и дълбока и позитивна емоционална връзка с бабата по майчина линия. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че за пълноценното осъществяване на личните контакти те следва да се осъществяват без присъствието на бащата с оглед упражняваният от него свръхконтрол върху детето. Настоящият състав намира за прекомерни мерките за лични контакти и трети ден през Коледните празници /на 28.ХII./ и за периода от 04.I. до 28.I. В тази връзка следва да се има предвид и заявеното по настоящото дело искане на ищцата, което е за по два дни през тези празници. К. съд счита, че мярката за личен контакт на 11.V. - рожденият ден на майката на детето, към настоящия момент не е в негов интерес. С оглед ниската му възраст и уязвимост то следва да бъде предпазвано от нарочно припомняне в този ден за драматичната загуба на обекта на първична привързаност - неговата майка. В заключение следва отново да се настои пред страните, че е в интерес на детето, а и на тях, да преосмислят отношенията помежду си във връзка с него, като ищцата следва да съобразява ролята си на помощна, а не главна фигура в семейството на внука й, и че по силата на чл. 122, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ носител на родителските права и задължения е бащата, който поради това е отговорен за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за формирането на възгледите му в съответствие с нуждите и наклонностите му и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност /чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от СК/, а ответникът следва да не поддържа и усилва вътрешното напрежение на детето, породено освен от загубата на майката като обект на първична привързаност и от конфликта между близките му, довел до нередовни контакти с тях, и от цензурата и манипулативното му поведение. По делото не са представени доказателства за твърденията на касатора в касационната му жалба за вмешателство в работата на въззивния съд, тъй като племенницата на ищцата Н. Д. била съдия в този съд, и че това се е отразило на правилността на постановеното решение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в частите относно мерките за лични контакти на 28.ХII., в периода от 04.I. до 28.I. и на 11.V., като претенциите относно тях следва да бъдат отхвърлени. В останалите му части решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 1870 лв. разноски за касационното производство. Разноски на ответницата по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,