Решение № 3678 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 131/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Д., подадена чрез пълномощника адвокат И. Димитров, против решение № 35876 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10861/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-308/08.10.2024 г. на министъра на електронното управление. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда, че е заемал ръководна или контролна длъжност в политическата партия, тъй като е бил само неин член и като такъв е имал право да участва в Националната конференция на същата, която е върховен, а не ръководен орган, като изтъква различието между двете. Твърди наличието на процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, както и нарушение на принципа на чл. 6 АПК. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - министър на електронното управление, чрез пълномощника си адвокат И. Геров, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробно изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. Д. против заповед № ЧР-308/08.10.2024 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, вр. чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - държавен експерт в отдел Области на политики за електронно управление, дирекция Политики за електронно управление, с ранг V старши, считано от 09.10.2024 г. Като причина за прекратяването е посочено неспазване задължението по чл. 27 ЗДСл да уведоми в 7-дневен срок органа по назначаване за настъпило основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл - заемане на ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Органът се е позовал на чл. 14 и чл. 19, ал. 3 от Устава на Политическа партия „Спаси София“, според които нейните ръководни централни органи са Национална конференция, Изпълнителен съвет и председател, а Националната конференция е върховен орган, чийто състав се формира от всички членове на партията. Поради това е направен извод, че като член и основател на тази партия А. Д. заема ръководна длъжност в нея и е в условията на несъвместимост с осъществяването на държавна служба. Със заповедта на основание чл. 61 ЗДСл е определено на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Освен на посочените в заповедта норми като основание за издаването й, съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал. 2 ЗДСл, прогласяващи принципа за политическа неутралност на държавните служители. Дефинирал е понятието несъвместимост. Установил е, че е налице членство на А. Д. в Политическа партия „Спаси София“, вписана в регистъра на политическите партии с решение на Софийския градски съд (СГС) от 01.06.2023 г., обн. ДВ бр. 54/23.06.2023 г., участието му в учредителното й събрание на 15.01.2023 г., подадени във връзка с това декларации и включването му сред представените членове в сайта на партията. Прието е, че той не е изпълнил задължението по чл. 27 ЗДСл, което е основание за прекратяване на служебното му правоотношение чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Заемането на ръководна длъжност в партията, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, предл. І ЗДСл, е обосновано с това, че съгласно горепосочените разпоредби от устава й, Националната конференция е ръководен орган заедно с Изпълнителния съвет и председателя, а нейният състав се формира от всички членове на Партията, които са нейни членове от повече от три месеца, т. е. включително и Д.. Посочени са изключителните й правомощия за избиране и освобождаване на останалите ръководни и контролни органи на партията, както и вземането на решения за изменения и допълнения на Устава и Етичния кодекс, включително и на решения със стратегическо значение - за сливане, вливане или прекратяване на партията. Намерено е, че невписването на всички членове на Националната конференция на тази партия в регистъра на СГС като част от ръководните й органи, е непротивопоставимо на неизпълненото от страна на Д. на конституционното му задължение за политическа неутралност като държавен служител. По преписката липсват данни за свикани и проведени заседания на Националната конференция на Политическа партия „Спаси София“ и за участие на А. Д. в нея, която съгласно чл. 19, ал. 2 от Устава се свиква не по-рядко от веднъж на три години. Оспореното решение е неправилно. От доказателствата по делото не се установява наличие на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - поради неспазване на задължението на служителя за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Това задължение възниква при наличието на някоя от хипотезите на несъвместимост за назначаване или изпълняване на държавна служба по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Фактът, че А. Д. е участвал в учредителното събрание на Политическа партия „Спаси София“ и като член на тази партия има право да участва в нейната Национална конференция, която съгласно устава е върховен ръководен орган, не е равнозначен на заемане на ръководна длъжност и несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Учредителното събрание не е ръководен орган, съгласно чл. 14 от Устава, а след като органът по назначаването не е установил негово фактическо участие в конкретно проведено заседание на Националната конференция, т. е. при липсата на данни за упражнени правомощия, само възможността да участва в нея не е достатъчно да обоснове заемане на ръководна длъжност в политическата партия. Нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл не може да се тълкува разширително, тъй като предвижда несъвместимост единствено с ръководни и контролни длъжности в политически партии, но не и с обикновено членство в тях. Действително чл. 116, ал. 1 от Конституцията, чл. 4, ал. 2 ЗДСл, а и чл. 18 от същия закон, закрепват принципа за политическа неутралност при осъществяване дейността на държавните служители, но за тях няма пълна забрана да членуват в политически партии, каквато има за военнослужещите, служителите в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, магистратите и др. - чл. 9, ал. 1 от Закона за политическите партии (ЗПП), чл. 146, ал. 3 ЗМВР, чл. 195 ЗСВ и т. н. Ако законодателят е искал да забрани и на държавните служители да членуват в политически партии, щеше да го предвиди изрично. Освен това, съгласно чл. 15, ал. 1 ЗПП, политическите партии се регистрират в СГС, като част от обстоятелствата, които подлежат на вписване са и имената на членовете на ръководните и контролните им органи - чл. 17, ал. 1, т. 4, а решенията се обнародват в Държавен вестник - чл. 19. Смисълът на регистрирането и е да бъде несъмнено обявен персоналният състав на тези органи, който да е установим в случаи като настоящия. Видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на Политическа партия „Спаси София“ и обнародването в ДВ бр. 54/23.06.2023 г., А. Д. не е вписан като член на ръководните и контролните органи на тази партия, което е допълнително основание да се приеме, че за него не е налице забраната по чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл. С оглед изложеното се налага извода, че за Д. не е установено да е заемал ръководна длъжност в политическа парния и като държавен служител не е имал задължение да подаде декларация по реда на чл. 27 ЗДСл. Поради това в случая неподаването на такава декларация не съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Като е достигнал до извод, че предпоставките на цитираната норма за прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени, АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон. При горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № ЧР-308/08.10.2024 г. на министъра на електронното управление. При този резултат на делото право на разноски има касационният жалбоподател, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на бюджета на ответния орган следва да се възложат сторените и претендирани от него разноски за двете инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, а именно: заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съгласно фактурата и платежното нареждане, в размер на 614 евро, както и 614 евро (1200 лева) за заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,