Определение № 28 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба от „Монделийз България продакшън“ ЕООД, чрез адв. Е. А., с искане внесената сума по сметката на ВКС от 912 лева като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 3 от 2 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 512/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, да бъде преведено по сметка на молителя. По делото се установява, че с определение № 148 от 18 юни 2020 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на посоченото въззивно решение. С определение № 683 от 12 ноември 2020 г. по настоящото дело съдът остави без разглеждане касационната жалба на молителя в частта на касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 71 от 13 май 2019 г., постановено по гр.д. № 431/2018 г. по описа на районния съд в гр. Своге, за осъждане на дружеството да заплати на Д. М. М., с адрес в [населено място], сумата 12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за лекарства и медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията) за периода 23.12.2017 г.-17.07.2018 г., във връзка с претърпяна на 23.12.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и прекрати производството по делото в тази му част, а в останалата обжалвана част не допусна касационното обжалване на въззивното решение. С удостоверение от 30.12.2020 г. от счетоводството на касационния съд е установено наличието на сумата от 912 лева по сметката на ВКС за обезпеченията. Не са изпълнени условията на чл. 282, ал. 5 ГПК – искът да бъде отхвърлен или производството да бъде прекратено, а след дадените указания на молителя не се представят и доказателства за превеждане на дължимата на ищцата сума от 912 лева. Ето защо искането за превеждане на сумата по сметката на молителя е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,