Определение № 3778 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение № 471 от 15.01.2024 г. по КНAХД № 99/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на Административен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - „Мото Транс 2004“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за процесуалната допустимост на частната жалба, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на „Мото Транс 2004“ ЕООД срещу Решение № 75 от 10.07.2023 г. по АНД № 91/2023 г. на Районен съд – Девня. С посоченото решение районният съд е потвърдил Електронен фиш № 8504532803 на АПИ за налагане на имуществена санкция на „Мото Транс 2004“ ЕООД в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. В този смисъл са Определение № 3001 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 3000 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2876 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2874 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 2519 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 760/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2497 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2418 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 154/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2155 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1861/16.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 909/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1834 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1708/14.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1225/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1686/13.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 905/2024 г., 5-членен с-в. По изложените съображения на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение