Определение № 8 от 03.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2769/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. М.,в качеството й на съдружник в „Мико-Геотон„ ООД, против определение № 514/07.08.2024 г. по т.д.№ 554/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на същата, като подадена от името на дружеството, против постановеното решение № 216/08.02.2024 г. по т.д.№ 1424/2023г. на Софийски градски съд, за прекратяването му на основание чл.155, т.3 ТЗ. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като намира, че въпреки направеното уточнение, съгласно указанията на съда, за подаването на въззивната жалба от името на Д. М., а не от името на дружеството, в което е съдружник, съдът се е произнесъл по същата, като подадена от името на дружеството, но от нелегитимирано да го представлява лице. Според жалбоподателя постановеното определение съставлява отказ от правосъдие, предвид обективната невъзможност да бъдат защитени интересите на дружеството, чрез действия на единствено представляващия го управител М. М., с оглед смъртта му. Насетне се сочи, че съдружниците в „Мико-Геотон“ ООД желаят продължаване дейността на дружеството, но са в невъзможност да осигурят присъствието на съдружник от Украйна, на ОС за вземане на решение за избор на нов управител, съгласно компетентността на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, с оглед настоящата геополитическа обстановка. Без да е изрично заявено, очевидно е желанието на жалбоподателя тези обстоятелства да бъдат съобразени, като основание за споделяне на допустимо изключение от принципа за представителство на търговското дружество в процеса от органния му представител, вписан в Търговския регистър. Постъпило е становище от Софийска градска прокуратура, иницирала исковото производство, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, за оставяне частната жалба без уважение, споделяйки мотивите на въззивния съд, за недопустимост на подадената от съдружник в ответното дружество въззивна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна – с оспорена процесуална легитимация в инициираното от същата въззивно производство, предмет на настоящото - против валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на въззивното производство, съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Няма спор, че управителят на „ Мико-Геотон„ ООД – М. М., вписан като единствен представляващ дружеството органен представител в ТРРЮЛНЦ, е починал и няма вписан нов управител повече от 3 месеца от смъртта му към датата на исковата молба, а и понастоящем. На основание чл. 155, т. 3 ТЗ, Прокуратурата е завела иск за прекратяването на дружеството, уважен с първоинстанционното решение. В първоинстанционното производство ответното дружество е прието за редовно призовано при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Постъпвалите и докладвани от съда молби и становища от съдружника Д. М. са оставени без разглеждане, като неотносими към предмета на спора. Същата е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, оставена без движение,за уточнение от чие име се предявява – лично от съдружника или от името на дружеството - ответник. С молба от 20.05.2024г. въззивната жалба се уточнява, като подадена лично от Д. М., в качеството й на съдружник. В тук атакуваното въззивно определение, въззивната жалба е разгледана като такава от името на дружеството „ Мико – Геотон“ ООД, подадена чрез съдружника Д. Г. М.. Съдът е приел, че в качество на съдружник, същата не е легитимирана да представлява дружеството – страна в процеса, с каквато процесуална легитимация разполага единствено вписан в ТРРЮЛНЦ управител. Частната жалба е неоснователна. Излишни са били дадените от съда указания, за конкретизиране качеството, в което лицето е подало въззивната жалба, доколкото и от името на дружеството, и от лично име, единствено с качеството съдружник това лице не разполага с процесуална легитимация да представлява „Мико-Геотон“ ООД, съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК вр. с чл. 141, ал. 2, пр. първо ТЗ. Обективни или субективни обстоятелства, препятстващи избора на нов управител, съответно причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв), са без значение за основанието на иска, съответно не съставляват и основание за възприемането на изключение от правилото на чл. 141, ал. 2, пр. първо ТЗ. Липсва и правен интерес от възприемане на такова изключение, отделно от законовата му необоснованост. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на съдружниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество съдружниците изберат и впишат нов управител. На следващо място, съдружниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ / мотиви към т. 1 на ТР № 1/ 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, макар в хипотезата на иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, без да са налице специфики, изключващи относимостта им към прекратяването на ООД на същото основание /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение