Определение № 1912 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба, на П. Х. З., приподписана от адвокат М. Ч. от АК- П., против въззивно решение № 653/04.12.2021 г. по възз.гр.д. № 2388/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С определение №1349/21.03.2024 г. по настоящото дело, ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение в една от обжалваните му части, като е задължил жалбоподателя П. Х. З., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 404 лв. В определения от съда срок, касаторът П. Х. З. е направил искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса предвид влошеното му имуществено състояние, придружено с декларация от 25.03.2024 г., касаеща обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК. В изпълнение на указанията на съда касаторът е представил и декларации за материално и гражданско състояние от 06.04.2024 г. По направеното искане за освобождаване от държавна такса настоящия състав намира следното: Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай касаторът е декларирал, че не получава месечен доход и е безработен, не упражнява дейност като едноличен търговец, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност, не притежава дялове в търговски дружества, не притежава парични влогове, не получава доходи от наеми, ренти, аренди и дивиденти. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че касаторът не разполага с достатъчно средства за заплащане на определената държавна такса от 404 лв., с оглед на което са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК и искането за освобождаване от държавна такса следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение