Решение № 940 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5210/2008 г.

Решение № 940 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5210/2008 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 638 от 30.06.2009 г. по настоящето гр. д. № 5210/2008 г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 166 от...... /без дата..../ 2008 г по гр. д. № 1310/2007г с което е било отменено решението на Софийския районен съд от 26.01.2007 г по гр. д. № 8218/96 г в частта в която е било постановено изнасяне недвижимите имоти на публична продан и в частта за дължимата от двамата съделители държавна такса и вместо него е постановил ново решение. С него въззивният съд ликвидирал съсобствеността по реда на чл. 292 ГПК /отм./ като в дял на Т. Х. Г. - преживял съпруг на общата наследодателка Г починала на 12.11.1995 г поставил апартаментът, находящ се в гр. С. ул. "С" № 5* ри етаж от постройката с лице към улицата, а в дял на бащата на наследодателката Г. К. Г. -, дворно място представляващо УПИ * от кв. 8 по регулационния план на село Б., заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда. За уравнение на дяловете съдът постановил Т. Х. Г. да заплати на Г. К. Г. сумата 48 230 лева. /не е присъдил лихва от момента в който вземането би станало изискуемо, но в тази част няма и жалба/. Софийският градски съд е присъдил в полза на държавата такса в размер на 4 396 лева, която да заплати Т. Х. Г. и в размер на 2 198 лева- да заплати Г. К. г. Като основание за допустимост ВКС е посочил това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-т. е. че по материално правния въпрос-може ли с обявяване от председателя на съдебния състав общото процентно увеличение на недвижимите имоти в страната въобще, при разпределяне на недвижимите имоти при поставянето им в дял на отделните съделители, да се приеме оценката на недвижимите имоти по същите критерии и тази оценка да е меродавна за страните. И на второ място дали чл. 12, ал. 2 Закон за наследството "винаги предполага неказуален материален принос на наследника в уголемяването на наследственото имущество". Въззивното решение е обжалвано само от Г. К. Г. както в частите в които Софийския градски съд отново се е занимал - за разпределение на недвижимите имоти по чл. 292 ГПК /отм./ и за следващата се държавна такса върху тяхната стойност, така и в частта в която е оставено в сила решението на Софийския районен съд отхвърлящ претенцията му по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството и в частта в която са присъдени сумите 17550 лева по чл. 31, ал. 3 ЗС и лихви за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 4 917.43 лева и за отхвърлената претенция за заплащане на ремонтни работи в размер на 1 480 лева. Твърди се че в обжалваните части решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съпроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Както е посочено в касационната жалба основният въпрос по делото бил разглеждането на искът, предявен от Г. Г. Г. срещу Т. Х. Г. по чл. 12, ал. 2 от Закона на наследството. От него зависило и последващото разглеждане на искането за поставяне апартамента в дял на бащата на наследодателката, след като било установено че той със свои средства го бил изплатил. Най-общо, тази постановка на въпроса е вярна. В делбеното производство се разглеждат и разрешават и исканията на съделителите за сметки помежду им. Законът има предвид такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. А исковете по чл. 12, ал. 2 З Насл. имат предвид исканията на такива сънаследници, които преживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и които не са били възнаградени по друг начин. Вземането по чл. 12, ал. 2 ЗН е облигационно и се подчинява на същите правила за изискуемост, изпълнение, погасяване по давност, както и всички останали облигационни отношения. За нея е характерно, че преди образуването на делото за делба съделителят не може да предяви тази претенция и че това може да стане само след предявяване иска за делба, което означава че от този момент започва да тече и 5 годишната погасителна давност. В случая тя е изтекла на 23.10.2001 г., а искът е бил предявен на 31.10.2005 г. На това основание решаващият съд го е отхвърлил. По конкретното дело този иск не е можел да се разреши положително в полза на претендента Г. Г. Г., защото както е прието и от въззивния съд, претенцията е била погасена по давност. Съобразно практиката на Върховния съд-Постановление на Пленума № 7 от 1973г т. 4 б. "б", според която "давността по исканията по чл. 12, ал. 2 З Насл. започва да тече от предявяване на иска за делба, Софийският градски съд е решил спора и в този смисъл неговото решение не е в противоречие на съществуващата практика. А що се касае до въпроса в какви случаи е приложима тази разпоредба, Върховният касационен съд чл. 12, ал. 2 ЗН приема, че разпоредбата има предвид материален принос от страна на сънаследник, довел до уголемяване приживе на наследодателя имуществото, предмет на делото за съдебна делбавеличението може да е в резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и да бъде изразено ясно в някаква форма-имоти, постройки, насаждения и да е налице към момента на откриване на наследството. В съдебната практика се приема, че приносът може да бъде и в изплащане задължения на наследодателя - Р № 8*6г 1 Г. О. ВС. Това правилото е проявление на идеята за недопустимост на неоснователното обогатяване в отношенията между призованите към наследяване сънаследници, а ако не са налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 ЗН, подобрителите разполагат с общия исков ред за защита. В този смисъл тази разпоредба е частен случай на общия принцип установен в чл. 59 ЗЗД. По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН съществува постоянна непротиворечива практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд и съобразно с нея, Софийският градски съд е разрешил спора. По втория въпрос-дали може обявената в съдебната зала приблизителна оценка на недвижимите имоти да бъде оценката и при оценяване на делбената маса, Софийският градски съд не е постановил решението си в противоречие със съществуващата практика и закона. Софийският градски съд е задължил и двете страни да внесат по равно депозит за вещото лице, което да се произнесе по пазарната цена на апартамента в София и недвижимия имот в село Б. към момента на постановяване на решението. Неговото разпореждане, обаче, не е било изпълнено. Страните са отказали да внесат депозит за техническата експертиза, отказали са и самата експертиза: ответникът по въззивната жалба представляван от адвокат Б в съдебното заседание от 6.02.2008 г, а въззвникът, представляван от адвокат Д в съдебното заседание от 22.04.2008 г. При това положение, след като съдът е обявил и на двете страни, че е общоизвестно че пазарната цена на имотите, се е увеличила със 40 %, съобразно чл. 130 ГПК /отм./ или чл. 162 ГПК-нов, е решил делото с прилагането на обявеното увеличение на цената на недвижимите имоти и се е съобразил със съдебната практика - Р № 304 от 25.03.1991г по гр. д. № 1229/90 ВС 1 Г. О., че жилищата предмет на съдебна делба се оценяват по тяхната средна пазарна стойност. Следователно, при постановяване на решението си Софийския градски съд не е допуснал нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила, нито на материалния закон. Неговото решение е обосновано и като правилно постановен съдебен акт следва да остане в сила. Върховният касационен съд на основание гореизложеното