Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 560/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „С.Г.Груп“ ЕАД за допълване на определение № 73 от 26.02.2021 г. по настоящото дело с присъждане на 600 лв. разноски на дружеството. С. Д. К. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на молителя приема следното: С определение № 73 от 26.02.2021 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. Д. К. против определение № 260102 от 29.10.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365 по описа за 2020 г. на Габровския окръжен съд. Обжалваното определение е постановено в производство по чл.248 от ГПК относно искане за изменение на първоинстанционно решение по иск с цена 119,34 лв. в частта за разноските. Молителят желае да му бъдат присъдени разноски за това производство в размер на 600 лв. Тази молба е неоснователна. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, затова не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото въззивното определение, което е било предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в цитираните от въззивния съд определения № 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО, № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО, № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО, № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО, № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО, № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО. Освен това следва да се отбележи, че претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е постановеното от настоящия състав по сходен случай определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за допълване на определението с присъждане на 600 лв. разноски на „С.Г.Груп“ ЕАД трябва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение