Решение № 9031 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2015 г.

ВАСV отделение19.07.2016 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ т. 2 от заповед № 8121К-2859/3.12.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи А. Т. И. временно е отстранен от длъжност. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на А. Т. И. разноски по делото в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 9031 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Т. И. срещу т. 2 от заповед № 8121К-2859/3.12.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ временно е отстранен от длъжност, поради образувано срещу него дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в постановяването му в нарушение на изискванията за формата, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването му и постановяването му в нарушение на закона и неговата цел се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага подробно становище за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, като е изпълнявал длъжността "началник на отдел "Криминална полиция" в дирекция "Противодействие на криминалната престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция"- МВР. В изпълнение на заповед на Министъра на вътрешните работи е извършена проверка от нарочна комисия по постъпили данни за неправомерни действия от ръководни служители на МВР, свързани с планирането, подготовката и провеждането на специална операция по задържането на П. П. от гр. Л., при която са установени данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от няколко служители на МВР, между които и жалбоподателя. За него в комисията е установила извършени две дисциплинарни нарушения: 1. неизпълнение на заповед, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание", като комисията е предложила същото да бъде със срок една година и 2. да бъде образувано с нарочна заповед дисциплинарно производство срещу Илков за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. т. 7 и 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отменен. Въз основа на данните от цитираната справка министърът с оспорената заповед № 8121К-2859/3.12.2014 г. образува дисциплинарно производство срещу Илков за това, че на 4.03.2014 г. в качеството му на началник на отдел "Криминална полиция" (КП) при Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) получавайки от Института по психология - МВР (ИП) "работно мнение" за П. С. П. от гр. Л., обл. В. Т., го представя за психологическо портретиране" при изготвяне на план с рег. № RB 202-206-001-07/01-4247/13.03.2014 г., с което заблуждава Главния секретар на МВР, че е изготвено предложение рег. № RB 202-206-001-07/01-4248/13.03.2014 г. (документ нямащ отношение към конкретния случай) за провеждане на специализирана полицейска операция, въз основа на което на 14.03.2014 г. главния секретар на МВР подписва заповед рег. № RB 202 202-001-04/8-Iз-12/13.03.2014 г. относно участие на сили и средства на Специализирания отряд за борба с тероризма в МВР в специализирана полицейска операция за неутрализиране и задържане на П. П. Като мотиви за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя е посочено: "поради необходимостта в хода на разследване да бъдат взети сведения от служители, които са в йерархическа връзка с А. И. и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, е целесъобразно служителя да бъде временно отстранен от длъжност". При така обсъдените доказателства по делото, настоящият състав обоснова следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разгледана по същество оспорената заповед е издадена в нарушение с материалния закон и противоречи на целта на закона. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. От доказателствата по делото безспорно се установява, че спрямо Илков е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В заповедта обаче липсват изложени мотиви как служебното положение на Илков би затруднило разкриването на обективната истина. Не може по презумпция да се приеме, че служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Органът - издател на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т.е. за провери наличието на материалноправните предпоставки за отстраняването. Освен това следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят не би могъл с действията си да затрудни разследването, поради това, че то е започнало значително преди отстраняването му от длъжност, поради което подчинените служители на Илков са имали възможност да дават обяснения и сведения. На второ място дисциплинарното производство е образувано поради това, че Илков е злоупотребил с доверието на главния секретар на МВР и йерархичната зависимост не е по отношение на подчинените нему служители, а относно това, че Илков в качеството му на началник на отдел "Криминална полиция" (КП) при Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) получавайки от Института по психология - МВР (ИП) "работно мнение" за П. С. П. от гр. Л., обл. В. Т., го представя за психологическо портретиране" при изготвяне на план с рег. № RB 202-206-001-07/01-4247/13.03.2014 г., с което заблуждава Главния секретар на МВР, че е изготвено предложение рег. № RB 202-206-001-07/01-4248/13.03.2014 г. (документ, нямащ отношение към конкретния случай) за провеждане на специализирана полицейска операция, въз основа на което на 14.03.2014 г. главния секретар на МВР подписва заповед рег. № RB 202 202-001-04/8-Iз-12/13.03.2014 г. относно участие на сили и средства на Специализирания отряд за борба с тероризма в МВР в специализирана полицейска операция за неутрализиране и задържане на П. П., т.е. йерархическата връзка е обратна и противоречи на изложените мотиви в заповедта за отстраняване от длъжност. Предвид изложеното са налице основанията по чл. 146, т. 4 и 5 за отмяна на обжалваната заповед. Следва да бъде посочено също така, че заповед № 8121К-305/6.02.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, е отменена с решение № 13605/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3898/2015 г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение № 5227/3.05.2016 г., постановено по адм. дело № 980/2016 г. на петчленен състав на ВАС. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 750 лева, съгласно представения по делото договор за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1