Определение № 2998 от 24.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 567/2025 г.

Производството е по чл.47,ал.2 ЗА/ предходно заглавие ЗМТА изм. ДВ бр.63/25г./ образувано по иск на Н. С. Я. за прогласяване за нищожно, респективно за отмяна на постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №1431от 20.08.2009г. по арб.д. №1431/2009г. Ищецът, чрез пълномощника си – адв. В. Й. поддържа доводи за нищожност на решението на основание чл.47,ал.2 ЗМТА, както и за наличие на пороци на същото, поради нередовност на процедурата и неуведомяване на ищеца за провеждането на арбитражно производство. Ответникът –„Профи Кредит” България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.Н. Л. е заявил, че исковата молба е подадена извън преклузивния срок по чл.48 ЗА, поради това, че още на 23.02.2011г. е било връчено запорно съобщение на работодателя на Я. по изп. д №716/11на ЧСИ М. Б., като по този запор ответникът е превеждал суми, което съставлявало установеност на знанието му за провежданото изпълнение, основано на арбитражното решение, чиято нищожност се твърди.Направен е извод, че длъжникът бил уведомен значително по-рано от датата, която същият е посочил като дата на узнаване за арбитражното производство, респективно за постановеното решение. Изложени са и доводи по основателността на иска. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена извън срока по чл.48,ал.1 ЗА. Действително, с оглед установеното по делото, липсват надлежни доказателства към 2009г. за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно от арбитър Г. процесуални действия, както и за постановеното решение. К ъм настоящето е приложено гр.д. №2730/10г. на СГС / арх.№1409,вр. 311/11/, с което по процесното арбитражно решение е издаден изпълнителен титул, като същото не съдържа установеност на редовно връчено съобщение на Я.. Нещо повече, от удостоверение, издадено от Б. Г. е видно, че същата удостоверява, че е връчила на Н. Я. постановеното от нея арбитражно решение, чрез фирма „ Еконт Експрес“с товарителница №1000001537859/10 доставена / според арбитъра/ на ищеца лично на 20.05.2010г. Но цитираната товарителница, приложена към делото, удостоверява единствено, че е направен опит за доставка от куриер, а получателя е обозначен като „пратки за унищожение от 02.05.2010г.“, при липса на подпис на куриера. Липсва и подпис на получателя, както и отразяване на причините, поради които същата не е връчена. Други съобщения, респ. призовки не са приложени към това дело, а и разгледаната товарителница/ съобразно номера й/ е тази, която според Г., удостоверява редовно връчване на арбитражното решение. Или,с оглед изложеното не се установява ищецът да е узнал за арбитражното решение към момента на издаване на изпълнителния лист през 2010г. Не се установява и твърдяното от ответника изплащане на суми по запор през 2011г. От представеното изпълнително дело № 10247110401303 на ЧСИ Д. Я., образувано по изпълнителен титул, издаден въз основа на постановеното арбитражно решение, чиято нищожност се твърди от ищеца, се установява, че на 29.11.2024г. Н. Я. е подал лично „искане“ / по пощата –приложен запазен плик, на който последният е изписал адреса на съдебния изпълнител и своя адрес като подател – стр.55 и 56 от изп. дело/, с което същият заявява, че от датата на образуване на изпълнително дело срещу него през 2013г. до 2023г. не са осъществявани изпълнителни действия от взискателя, а по негово / на ищеца/ искане, подадено през 2024г. изпълнителното дело е било прекратено. Същото е било възобновено, с молба на взискателя от 27.06.24г. т.е. датата на прекратяването му е предходна на тази дата или длъжникът е знаел за провежданото изпълнение преди тази дата, тъй като по негово твърдение, именно той, е инициирал прекратяването на изпълнителното производство. Изрично е посочил още в обсъжданата молба, че настоящето изпълнително дело е заведено на същите основания при идентично искане, което според него е основание и за неговото искане за прекратяване. С тази молба всъщност, ищецът установява, че е знаел за провежданото изпълнение срещу него по повод процесното арбитражно решение, а възражението на неговата защита, че молбата е подадена в тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е ирелевантно, тъй като не датата на подаването й определя начална дата на узнаване за провежданото изпълнение, респективно за постановеното решение. От разгледаното вече нейно съдържание се извежда знание от по-ранна от твърдяната дата, тъй като самият ищец, чрез тази молба посочва данни и факти относно предприети от него действия в изпълнителното производство с оглед погасяване на процесното вземане, установено с арбитражното решение. Извън това, по делото е установено още, че преди получаване на призовка за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело на 26.09.2024г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като първото плащане е осъществено на 15.10.2024г. в размер на 374.83лв. от трудовото възнаграждение на Н. Я.. Правно необосновано защитата на ищеца счита, че това са плащания, които не са извършени от длъжника, а от трето лице – неговия работодател. Липсват данни работодателят да е заплащал със свои лични средства дълга на Я. за да бъде поддържано, че без негово знание трето лице е превеждало суми за погасяване на задължението. Трудовото възнаграждение е дължимо от работодателя, като същото принадлежи на работника като адекват срещу престирания от него труд, поради което и сумите изплатени от това трудово възнаграждение, съобразно наложения запор са суми изплатени от работника, макар и принудително. Работодателят е длъжен да удостовери извършените от него плащания на работника, чрез подпис на последния относно сумите, които е получил срещу труда си. Или, тъй като са удостоверявани плащанията на работника, работодателят е задължен да отрази в тях това, че са удържани от дължимото на работника суми по запор, поради неизплатен негов дълг, а работника с подписа си да удостовери, че е получил трудовото си възнаграждение именно в този размер. Т.е., при наложен запор, съобразно изискването работодателят да удостоверява ежемесечното получаване на трудово възнаграждение / или в друг срок съобразно трудовия договор/, работника не може да твърди липса на знание за наложения запор. Въпреки дадените от настоящия състав процесуални възможности тези фактически данни не бяха опровергани от ищеца, поради което се налага извод, че той е бил надлежно уведомен относно наличието на проведено арбитражно производство, приключило с атакуваното по реда на чл.47 ЗА решение, много преди датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение – 03.12.2024г. При най- благоприятен за ищеца извод дори и да се приеме / въпреки разгледаната молба изходяща от него/, че най –ранния момент на узнаване за наличие на арбитражно решение е първото превеждане на суми от трудовото му възнаграждение -15.10.2024г. спрямо тази дата срокът по чл. 48,ал.1 ЗА е изтекъл, с оглед датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025г. Или искът е заведен извън срока по чл.48,ал.1 ЗА, поради което е недопустим. При този извод, определението, с което е даден ход по същество на спора следва да се отмени, а производството по делото да бъде прекратено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение