Решение № 4864 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Пазарджик срещу Решение № 3352 от 21.07.2025 г. постановено по адм. дело № 303/2025 г. на Административен съд Пазарджик (АдмС-Пазарджик) в частта, с която ОДМВР –Пазарджик е бил осъдена да заплати сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на А. Г. Т. от Заповед за задържане на лице № 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. ОДМВР-Пазарджик е било осъдено да заплати и направените по делото разноски като обжалва решението и в тази му част. В жалбата си касаторът ОДМВР-Пазарджик поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и e необосновано, което представляват касационни основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е ангажирал отговорността му. Необосновано е оценил общественият статус на лицето и дискредитирането му в обществото без да е станала информацията достояние на медиите и е отчел здравословното състояние на лицето без доказателства за трайно влошаване на здравето на ищеца. В съдебно заседание се не представлява, претендира разноски като юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - А. Г. Т. от [населено място], обл. Пазарджик, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, но се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба на ОДМВР-Пазарджик, съобразно указанията на съда. Моли да се отхвърли касационната му жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност и поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя списък по чл. 80 ГПК с претенция за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на ищеца А. Г. Т., [ЕГН], [населено място], обл. Пазарджик са уважени изцяло предявените от него искове и са присъдени обезщетения от 2 000 лева, за причинени неимуществени вреди на А. Г. Т. от Заповед за задържане на лице № 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и от 3 000 лева, за причинени неимуществени вреди от Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлени са двата акцесорни иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми като неоснователни. ОДМВР-Пазарджик е осъдено да заплати и направените по делото разноски. От фактическа страна административният съд установил, че със Заповед рег.№ 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера, ищецът А. Т. е задържан на 29.08.2023 г. в 17.00 часа за срок до 24 часа във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 18 от Наказателния кодекс (НК), съдържащи се в преписка ДП 69/29.08.2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Пазарджик, постъпили по оплакване от стажант П. К. и устно разпореждане на зам.-директора на ОДМВР-Пазарджик. В заповедта е посочено, че лицето е освободено на 30.08.2023 г. в 15.30 часа. Ищецът е обжалвал тази заповед и с Решение № 61/16.11.2023 г. по АНД № 132/2023 г. Районен съд-Пещера е отменил обжалваната заповед за задържане. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 07.12.2023 г. Отделно от това, по повод наличието на дисциплинарна простъпка със Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик на младши инспектор А. Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Тази заповед също е била обжалвана от него и с Решение № 2957/25.07.2024 г. по адм. дело № 435/2024 г. Административен съд-Пазарджик е отменил заповедта. Решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на 25.07.2024 г. По делото са разпитани двама свидетели – съпругата на ищеца и другият участник в дисциплинарното производство и колега на ищеца. От техните показания са изведени изводите на съда за негативните преживявания н ищеца, така, както са описани в исковата молба. Представени са по делото и медицински документи и лабораторни изследвания. Отчетено е и общественото положение на А. Т. и разпознаваемостта му сред общността на гр. Пещера. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР-Пазарджик за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменени незаконосъобразни актове на служители на ОДМВР-Пазарджик, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че двете предявени искови претенции за неимуществени вреди са доказани по основание и размер спрямо ОДМВР-Пазарджик, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 2 000 лева, за причинените неимуществени вреди на А. Г. Т. от Заповед за задържане № 315зз-76/29.08.2023 г. на началника на РУ-Пещера и 3 000 лева, за причинени неимуществени вреди от Заповед № 312з-715/21.03.2024 г. на директора на ОДМВР-Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В допълнение по акцесорните искове е приел за основателни тези за законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. по първия иск и от 25.07.2024 г. по втория, до окончателното изплащане на задължението, но е отхвърлил тези искове за периода, различен от постановеното в Тълкувателно решение №3/2005г. на ОСГК на ВКС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - ОДМВР-Пазарджик. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадените искове от А. Г. Т.. Правилно е прието от административния съд наличието на два отменени по съответния ред административни акта, следователно е осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл АдмС-Пазарджик правилно е посочил, че има пряка връзка между актовете и настъпилите и доказани вреди. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от съда мотиви и не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано административният съд е уважил изцяло исковите претенции за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Т. от незаконосъобразните заповеди на Началника на РУ-Пещера и Директора на ОДМВР-Пазарджик, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелите на ищеца – К. и Т., които добре описват емоционалното му състояние и душевни терзания, които лицето е понесло в резултат на задържането пред колегите си и порицанието. Адекватно са възприети показанията и обосновано са изложени мотиви по отношение на твърденията на свидетелката Т., независимо от обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Що се отнася до възражението, че са отчетени за определяне на размера на обезщетението здравословното състояние на ищеца и общественото положение на ищеца, настоящият състав го намира за неоснователно. Трябва да се посочи, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е инцидентно, доказано е с медицински документи и очевидно има връзка с издаване на незаконосъобразните заповеди /особено тази за задържане/. Това състояние е усилило негативните емоции на ищеца и правилно е станало основание за определяне на размера на присъденото обезщетение. Макар да не е направена ясна диференциация в първоинстанционното решение при определянето на размера на обезщетението за вредите по двата отделни иска, съдът е изложил достатъчно мотиви, които се възприемат като основателни и от настоящата инстанция. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил исковата претенция на Т. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР-Пазарджик. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви само за определен от съда период. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на ответника в размер на евровата равностойност на 800 лв. се дължат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,