Определение № 2392 от 07.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от „АДС Гомерс” ЕООД, с адрес: гр. Пазарджик, [адрес], представлявано от А. Шопова - управител, чрез адв. М. Попова срещу определение № 68/12.01.2023 г. постановено по адм.д.№608 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2022 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001320005247-091-001 от 26.05.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №450/17.08.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените по делото доказателства. При произнасянето си АС гр. Пазарджик не е съобразил, че обжалването на ревизионния акт е направено, като жалбата е подадена на електронния адрес до административния орган. Използван е този електронен адрес, от която ревизираното лице е получавало документи и актове в хода на ревизионното производство. Първоинстанционният съд се е позовал само на датата на пощенското клеймо, като от мотивите на определението не е ясно, коя е началната дата от която е броен срокът за обжалване. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба, надлежно уведомен за оспорването, не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК, от лице с правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пазарджик е бил ревизионен акт № Р-16001320005247-091-001 от 26.05.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №450/17.08.2021 г. на Директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив. Съдът е приел, че обжалването е просрочено, като е изложил следните съображения: Решението на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е връчено на „АДС Гомерс“ ЕООД е съобщено на ревизираното лице на 08.03.2022 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 22.03.2022 г. /присъствен ден/. Връчването е удостоверено с разписка, подписана от управителя на дружеството. Според мотивите на протоколното определение, дори да се приеме, че в разписката е отразена дата 09.05.2022 г., то срокът за обжалване е изтекъл на 23.05.2022 г. /присъствен ден/, а жалбата е подадена на 25.05.2022 г. видно от пощенското клеймо. Въз основа на горното е прието, че жалбата е процесуално допустима, поради което е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение преценява, че административният съд е формулирал необоснован извод за просрочие на адресираната до него жалба, неправилно я е оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Съдът не е взел предвид, че е налице повторно връчване на решението на директора на дирекция „ОДОП”. По ранното връчване би имало значение, ако е редовно. За да предприеме повторно връчване административният орган не е приел като надлежно връчването на административния акт направено с разписка оформена с дата 09, но неясно кой месец 03 или 05.2022 г. След като не е безспорно между страните дали връчването е осъществено през месец март или месец май, то неяснотата следва да се тълкува в полза на жалбоподателя и да се приеме, че надлежното връчване е от месец май. Неяснотата относно изписването на месеца води до нередовност на връчването. При произнасянето си съдът не е държал сметка и за разпоредбата на чл.27 ДОПК. Според посочената разпоредба, когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичане на определения от органа срок, действие не се смята за просрочено. Разпоредбата се намира в Дял I - Общи правила на ДОПК и е приложима за всички производства по ДОПК, включително за процесния случай. Според административния съд дори да е налице връчване на 09.05.2022 г., то подадената жалба е просрочена, тъй като е подадена на 25.05.2022 г. /присъствен ден/, което се установява от пощенското клеймо. И този извод на съда е в противоречие с приложените по делото доказателства. Не е съобразено, че жалбата е подадена на 23.05.2022 г. по електронен път и за това по делото има доказателства. Отчетено е наличието на пощенско клеймо, съгласно което обжалването е направено след преклузивния срок, но съдът не е държал сметка, че преди това жалбата е депозирана на e-mail:[електронна поща].bg. Това е адресът, на който е осъществявана кореспонденцията в хода на ревизионното производство. Разпоредбата на чл.23, ал.2 ДОПК предвижда, че срокът се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган по чл. 5, преди изтичането му. Ето защо следва да бъде прието, че оспорването е направено в срок и жалбата подлежи на разглеждане. По изложените съображения оспореното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора по частната жалба, определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта на разноските. Същите следва да се определят при произнасянето по същество на спора. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение