Определение № 3984 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Старк Филинг“ ЕООД Бургас, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 981/03.02.2025г., постановено по адм. дело № 147/2025г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1/09.01.2025г., на Директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. В частната жалба се навеждат доводи за нищожност, в евентуалност за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Ответната страна – директор на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита, че частната жалба е процесуално недопустима, защото е подадена против съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол. АС-Бургас е бил сезиран с жалба от „Старк Филинг“ ЕООД Бургас срещу Решение № 1/09.01.2025г., на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, жалба на дружеството срещу РА № Р-02000223006904-091-001/28.06.2024г. В жалбата са наведени и доводи за наличие на особени непредвидени обстоятелства, обуславящи възстановяване на срока т.е. в жалбата се прави искане за възстановяване на срока по реда на чл. 89 от АПК. С определение № 981/03.02.2025г., АС – Бургас е отхвърлил жалбата за отмяна на решението на решаващия орган, като в мотивите си се е произнесъл и по наличието на особени непредвидени обстоятелства, водещи до възстановяване на срока за обжалване. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, като според цитираната разпоредба административният съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, се произнася с определение в 30-дневен срок. В тази норма не е указано изрично дали определението подлежи на обжалване или не. Тъй като по този въпрос липсва регламентация в ДОПК, то по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК. От тук следва заключението, че към конкретния случай са относими нормите на Дял втори, глава шеста от АПК, уреждащи оспорването на административните актове по административен ред. По силата на чл. 88, ал. 3 АПК, определението на първоинстанционния съд е необжалваемо. Съобразно този текст, актът за прекратяване на горестоящия административен орган може да се оспори с частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Това означава, че законодателят изрично е изключил съдебния контрол от страна на Върховния административен съд спрямо постановеното по този ред определение от административния съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. В настоящия случай жалбоподателят е изчерпал възможността за процесуална защита с обжалването пред Административен съд - Бургас и частната му жалба пред Върховния административен съд, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело - да се прекрати. С оглед на изложеното и на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК, частната жалба на дружеството против определението на административния съд по чл. 147, ал. 3 ДОПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено. Недопустимостта на частната жалба е пречка касационната инстанция да разгледа и да се произнесе по останалите доводи на частния жалбоподател, свързани с възстановяването на срока. Водим от горното, и на основание чл. 236 вр. чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,