Определение № 3092 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Транспрес“ ООД срещу Определение № 11376 от 21.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №10344/2023 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на „Транспрес“ ООД срещу Писмо № 53-00-7635/26.09.2023 г. на директора на Националното ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател - „Транспрес“ ООД твърди, че съдът неправилно е прекратил производството по делото. Позовава се на чл. 187а, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и счита, че отказът да се анулира електронният фиш представлява индивидуален административен акт. Тъй като за това производство не са регламентирани специални правила в ЗДвП, според него, следва да се приложат общите правила на АПК. Сочи, че районният съд, който има компетентност да се произнесе по законосъобразността на електронния фиш, няма материалноправната компетентност да се произнася относно факта дали органът е следвало да издаде решение за освобождаване от административнонаказателна отговорност, респективно анулиране на електронния фиш. Излага мотиви за празнота в законодателството, отказ от правосъдие и възможност при изпращане на делото на районния съд, същото да бъде прекратено поради просрочие. По подробни съображения в частната жалба прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че отказът за анулиране на електронния фиш не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от електронния фиш. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Писмо № 53-00-7635 от 26.09.2023 г. на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което "Транспрес“ ООД е уведомено, че няма основание за анулиране на Електронен фиш 8504542688 от 23.04.2021 г. Жалбоподателят твърди, че то обективира индивидуален административен акт, представляващ отказ за анулиране на електронен фиш. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че писмото има само уведомителен характер и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол извън съдебния контрол за законосъобразност на съответния електронен фиш, който се оспорва по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Позовал се е на практика на смесени петчленни състави на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) по спорове за подсъдност и на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. При извършена служебна проверка за допустимост на оспорения съдебен акт, съставът на Върховния административен съд приема, че същият следва да бъде обезсилен, а делото върнато на същия съд за процедиране, предвид следните съображения: Правилно е позоваването на административния съд на съдебна практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС по спорове за подсъдност (Определение № 27 от 9.06.2021 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 55/2020 г., 5-членен състав и Определение № 19 от 31.05.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 18/2023 г., 5-членен състав). Но недопустимо, противно на изводите по тези дела, административният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК вместо да изпрати делото по подсъдност на съответния районен съд. Редът и основанията за издаване, както и съдържанието на електронния фиш, са регламентирани с чл. 189, ал. 4 ЗДвП. За неуредените в този ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания е предвидено субсидиарно приложение на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 189, ал. 14 ЗДвП). Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Следователно, съгласно специалния закон отказът да се анулира електронния фиш представлява потвърждение на установеното с фиша нарушение. Електронният фиш е актът, с който се установява извършеното нарушение, а отказът за неговото анулиране се постановява при липсата на изрично изброените в закона предпоставки и се явява потвърждение на вече констатираното с електронния фиш нарушение. В закона ясно са посочени сроковете и подсъдността за обжалване на електронните фишове, включително и при постановен отказ за анулиране на електронния фиш. Съответно, нормата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН регламентира, че актовете по чл. 58д ЗАНН, в т.ч. електронният фиш, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. По гореизложените съображения, настоящият състав на ВАС приема, че като е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, АССГ е постановил недопустим съдебен акт. Компетентен да се произнесе по жалбата на „Транспрес“ ООД, срещу Писмо № 53-00-7635 от 26.09.2023 г. на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, обективиращо отказ за анулиране на електронен фиш, е районният съд. В случаи като настоящия е без значение дали вече е подадена жалба до районния съд. Изпращането на евентуалната втора жалба е допълнителна гаранция на правото на жалбоподателя на достъп до съд, тъй като е възможно именно тази жалба да има по-ранна дата и чрез нея да се установи срочността на обжалването. Предвид недопустимостта на производството пред АССГ, съставът на ВАС не следва да обсъжда останалите искания и възражения на частния жалбоподател. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за процедиране съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение