Определение № 243 от 08.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2018 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №1490 от 13.03.2018 г. на Р. Д. П. и Н. М. К.-П., подадена от пълномощника им адвокат К. К., срещу определение № 119 от 28.02.2018 г. по ч. гр. дело № 82/2018 г. на Варненския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Д. П. и Н. М. К.-П. против определение № 3122 от 04.12.2017 г. по гр. дело № 2095/2017 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата им от 18.10.2017 г. за определяне на привременни мерки за лични контакти с внучката им. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не бил формиран правилен извод за най-добрия интерес на детето. Посочено е, че преди да се произнесе по искането им за привременни мерки, В. е спрял производството по делото до влизане в сила решението по делото, по което за родителски права спорят майката и бащата на детето, като така съдът бил поставил бабата и дядото в невъзможност да контактуват с внучката си. Ответникът В. Д. Н., чрез адвокат Д. Ч., представя отговор, с който моли настоящата частна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Ответникът М. Р. П. и контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - В. не са представили отговор на частната жалба в законоустановения срок. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С определение № 119 от 28.02.2018 г. по ч. гр. дело № 82/2018 г., Варненският апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на Р. Д. П. и Н. М. К.-П. против определение № 3122 от 04.12.2017 г. по гр. дело № 2095/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им от 18.10.2017 г. за определяне на привременни мерки за лични контакти с внучката им. Обжалваното определение на окръжния съд не попада в хипотезите по чл. чл. 274, ал. 1 ГПК, защото с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито попада в случаите, изрично посочени в закона. Правилно е прието, че не подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд въззивно определение, с което е оставена без уважение молбата на настоящите жалбоподатели за определяне на привременни мерки за лични контакти с внучката им. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидено изрично обжалване на същите от закона. Определението, с което се оставя без уважение молба на възходящите на детето за определяне на привременни мерки за лични контакти с внучката им, не попада в нито една от двете хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на производството /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, и не е предвидено изрично обжалване на определението пред горестоящ съд /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, тъй като законодателството не предвижда изрично предоставяне на привременни мерки при искови претенции по реда на чл. 128 СК, предявени от баба и дядо на детето. Предвид горното, настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.