Определение № 284 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1403/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ц", срещу разпореждане от 01.04.2016г. по ф.д. № 5564/ 2015г. на Апелативен съд – София, с което е върната като недопустима подадената от него касационна жалба. Частният жалбоподател, моли да се отмени разпореждането, като незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативният съд в изпълнение на указанията на председателя на I ТО на ВКС е върнал касационната жалба срещу отказа за регистрация, като недопустима, позовавайки се на разпоредбата на чл.606 ГПК, от която е изведено, че решението, с което се отказва вписване на Ю., подлежи на обжалване пред апелативния съд с частна жалба, чийто акт е окончателен. Разпореждането е правилно. В чл.606 от ГПК е предвидено, че решението, с което се отказва вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд. Нормата е специална и доколкото не препраща към общата обжалваемост по ГПК, следва да се приеме, че инстанциноният контрол се осъществява само от съда, посочен в разпоредбата, чийто акт е окончателен. Следва да се има предвид, че обжалваемостта на съответния съдебен акт следва не от посоченото в акта на съда относно обжалваемостта, а произтича от съответните императивни процесуалноправни норми. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд