Решение № 7962 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3243/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Момчилград, чрез адвокат А. А. Хасан, САК, против Решение 327/ 17.02.2026 г. по адм. дело № 671 по описа на Административен съд – Кърджали за 2025 г., с което е отменен отказ с изх. № 9400-4172/ 24.11.2025 г. на Кмета на Община Момчилград да състави акт за раждане на детето А. Ф. Ю., като се произнесе по Молба с вх. № 9400-2888 от 15.08.2023 г. на А. Ф. Ю. за съставяне на акт за раждане на детето, родено на [дата на раждане] във Виена, Австрия и преписката е върната на административния орган за произнасяне по молбата на А. Ф. Ю. при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му, като е осъдена Община Момчилград да заплати в полза на първоинстанционния жалбоподател съдебно-деловодни разноски в размер на 515.75 евро. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, настоява, че е налице недопустимост на съдебното производство, тъй като според него отказът на Кмета представлява отказ да се признаят правните последици на чуждестранен официален документ, т.е. спорът не е по извършване на административна услуга по Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а спор относно условията за признаване на чуждестранен акт за гражданско състояние, по какъвто спор, съгласно чл. 117, т. 5 и чл. 118, ал. 2 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), е компетентен да се произнесе Софийски градски съд по исков ред. На следващо място, касаторът сочи, че по начина по който е отправено искането, в същото не са конкретизирани майката и бащата на детето, а единствено е заявено да се впишат като общ термин „родители“, както са вписани в австрийския акт за раждане. Административният орган продължава, че според него предметът на делото касае единствено правото на регистрация на издаден в чужбина акт за раждане на детето А. Ф. Ю., с посочени двама български граждани от един и същ пол като родители чрез съставянето от компетентното длъжностно лице на Република България на акт за раждане, който пряко би ги легитимирал като майка и баща, което счита за несъвместимо с българския правен ред. Касаторът се позовава на чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, че акт за раждане на български гражданин, роден в чужбина, се съставя въз основа на надлежен официален документ, но изтъква, че представеният чуждестранен акт удостоверява произход, несъвместим с българския материалноправен ред - наличие на двама родители от един и същи пол. Възразява срещу решението, като счита, че първоинстанционният съд, давайки задължителни указания за събиране на доказателства за биологичен произход, фактически възлага на длъжностното лице по гражданското състояние правомощия, които законът не му предоставя, което намира за съществено процесуално нарушение. Касаторът излага становище, че той няма процесуална възможност да разпорежда медицински експертизи, да установява майчинство или да игнорира съдържанието на официален документ и да го преформулира частично. На последно място, според касатора решението на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като правният извод на съда, че отказът е незаконосъобразен, е направен, без да се отчете, че искането цели издаване на български акт със съдържание, произтичащо от непризнаваем документ, тъй като липсват данни за раждане от конкретно лице, а административният орган няма правомощия да установява произход. При горните съображения Кметът на Община Момчилград иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа на Кмета на Община Момчилград като неоснователна или при условията на евентуалност да бъде прекратено производството като недопустимо поради наличие на специалния съдебен ред по чл. 118, ал. 2 от КМЧП. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът – А. Ф. Ю., чрез адв. Д. И. Любенова, АК – Видин, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмена защита развива съображенията си за нейната неоснователност и претендира разноски пред касационната инстанция, като представя списък на разноските. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е изричен отказ на Кмета на Община Момчилград с изх. № 9400-4172/ 24.11.2025 г. да състави акт за раждане на детето А. Ф. Ю., като се произнесе по Молба с вх. № 9400-2888 от 15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю., с която на основание чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР е отправено искане за издаване на акт за раждане на детето. Към молбата е приложен документ за раждане на детето А. Ю., съставен от австрийските власти на дата [заличен текст], ведно с Приложение № 1 към него, представляващо многоезично стандартно удостоверение по смисъла на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012, с отразяване, че детето е от мъжки пол и е родено на [дата на раждане] във Виена, а негови родители са А. Ф. Ю. (майка) и Б. К. В. (баща). Съдът е посочил предходните съдебни решения по подадената молба, като процесното решение на АдмС – Кърджали е трето поред по нея. Във връзка с Решение № 1900/ 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 508/ 2025 г., с което за пореден път е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Момчилград да се произнесе по подадената от А. Ю. молба с вх. № 9400-2888/ 15.08.2023 г., на 12.11.2025 г. в деловодния регистър на Община Момчилград е заведена молба с вх. № 9400-4028/ 12.11.2025 г., подадена от А. Ю., към която са приложени следните документи: удостоверение за раждане на детето А. Ф. Ю., нотариален акт с декларация за съгласие за провеждане на медицински асистирана репродукция, потвърждаване на медицинско лечение за регистриране на родителство за хомосексуални двойки от 02.09.2022 г. При така представените документи съдът е изложил, че с писмо изх. № 9400-4172/ 24.11.2025 г. на Кмета на Община Момчилград жалбоподателката е уведомена, че в представеното удостоверение за раждане на детето А. Ф. Ю. са посочени родители от един и същи пол, което положение е несъвместимо с българската правна уредба относно произхода, който подлежи на отразяване при съставянето на акт за раждане. Описал е, че в същото писмо е указано, че според утвърдения образец на акта за раждане в него се отразяват данни за майката и за бащата, а според предвиденото в Семейния кодекс, произходът на детето се определя само от една майка и/или от един баща. Съдът е продължил, че по съображенията, представени в писмото, административният орган е счел, че в случая е налице хипотезата на чл. 117, т. 5 от КМПЧ и по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса за признаване на чуждестранно решение следва да бъде предявен установителен иск пред Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е обосновал защо приема, че в случая не се касае за производство по чл. 118, ал. 2 от КМЧП и като е съобразил представените доказателства и относимите норми, е отменил отказа, като е върнал преписката за произнасяне съгласно дадените указания. За да отмени отказа, съдът е приел за безспорно, че жалбоподателката е български гражданин. Установил е, че в съставения от австрийските власти документ за раждане на детето А. като майка/ родител е вписана А. Ф., а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В.. Позовал се е на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Конституцията на РБ, съгласно която български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход, като е посочил, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със Закона за българското гражданство (ЗБГ), в който с чл. 8 също е разписано, че български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Съдът е съобразил и нормата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс, според която произходът на майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. Счел е, че в хода на административното производство не са събрани доказателства от кое от двете лица е родено детето, доколкото и двете са се подложили на асистирана репродукция, а същевременно не се твърди и няма доказателства детето да е осиновено. В тази връзка, с оглед текста на чл. 30, ал. 2 от АПК, съдът е счел, че административният орган следва да изиска доказателства за факта кое от двете лица е родило детето, като е указал, че в това производство са приложими разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, т.е. административният орган има задължение за изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни, а събирането на доказателствата в рамките на административното производство по издаване на административния акт се извършва служебно от административния орган. Изложил е, че неизпълнението на разписаните в чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения в разглежданата хипотеза е довело до неизясняване на фактите от значение за случая и с оглед на това е отменил отказа и върнал преписката на административния орган за произнасяне по подадената от жалбоподателката молба с вх. № 9400-4028/ 12.11.2025 г., във връзка с молба с вх. № 9400-2888/ 15.08.2023 г., като е указал, че при новото произнасяне административният орган следва да събере данни относно факта на раждането и след това да направи преценка дали са налице нормативно установените изисквания за съставяне на акт за гражданско състояние, съобразно националните закони, които уреждат упражняването на тези права. Съдът изрично е указал, че ако в рамките на тази проверка заявителката докаже, че детето е родено от някое от лицата - български граждани, вписани в представения документ за раждане, няма пречка за съставянето на български акт за раждане съобразно българското законодателство, като в документа се впише само майката, която е родила детето. Според първоинстанционния съд по този начин би бил постигнат заявеният в искането резултат - съставяне на български акт за раждане на малолетното дете и свързаните с това правни последици, като е отбелязал, че от друга страна, издаването на български акт за раждане на дете без установяване на факта на раждането му от някое от лицата, вписани като родители и без да са налице данни за осиновяването му, се явява лишено от основание. Съдът е допълнил, че съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин, се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен. Съдът е посочил, че издаване на акт за раждане, в което заявителката и Б. К. В. да бъдат вписани като родители, както това е направено в документа, издаден в чужбина, е недопустимо, тъй като противоречи на изискванията на националното право относно произхода на лицата и за извода си се е позовал и на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-490/20, според което преценката за прилагане на националните правила относно произхода е от изключителната компетентност на всяка държава-членка. При горните съображения съдът е постановил обжалваното пред ВАС решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за искане за съставяне на български акт за раждане на родено в чужбина дете с вписването на данни в акта въз основа на австрийския акт за раждане на детето, т.е. жалбата е насочена срещу отказ по това искане за извършване на услуга в хипотезата на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК производствата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършването на административните услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Възражението в тази връзка за недопустимост на първоинстанционното решение с довода, че се касае за производство по признаване на чужд документ – в случая акт за раждане и с оглед на това, че е приложим редът на КМЧП, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 КМЧП, на която се позовава касаторът, се отнася до признаване на чуждестранни решения. Признаването на последиците на чуждестранното решение е уредено с Кодекса на международното частно право за случаите, когато това решение е извън обсега на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. За чуждестранните решения, които имат установително и конститутивно действие (тъй като осъдителните решения са предмет на съдебно производство по чл. 119 КМЧП), в нормата на чл. 118 КМЧП са уредени два вида признаване - пряко признаване от органа, пред който се представя чуждестранното решение (чл. 118, ал. 1 КМЧП), и непряко признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд (чл. 118, ал. 2 КМЧП), който е допустим само при отказ на органа да признае решението поради извършена от него преценка за отсъствие на някоя от предвидените в чл. 117 КМЧП предпоставки. С прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП на чуждестранното съдебно решение от органа, пред който същото е представено, се придава важимост на правните му последици - силата на пресъдено нещо на установителното решение и силата на пресъдено нещо и конститутивното действие на конститутивното решение, и на територията в страната. Признаването на чуждестранното решение е зачитане на правните му последиците такива, каквито са настъпили в държавата по произход на решението от деня на неговото влизане в сила. В случая обаче се касае за удостоверителен документ, издаден от австрийските власти, а не за съдебно решение, поради което възражението че обжалваното пред ВАС решение на АССГ е недопустимо, е неоснователно. Изводите на съда са правилни и напълно обосновани с приложимото българско законодателство, съответно с направеното в молбите искане. Следва да бъде добавено, че от доказателствата по делото се установява, че двете лица са се подложили на асистирана репродукция, но детето е родено на [дата на раждане] и едва след раждането му, на [заличен текст], Б. К. В. е потвърдила пред австрийските власти, по техния закон, че поема всички права и задължения на роденото в резултат на лечението дете, които би имала по закон като „биологичен баща“. Дадената в този хронологичен ред декларация е индиция, че детето е родено от жалбоподателката – А. Ф. Ю., която е и записана като майка на същото. Още повече, че в приложената декларация за съгласие по австрийския Закон за медицински асистирана репродукция изрично е отбелязано, че според австрийското законодателство госпожата, която роди детето, винаги е (неотменяемо) майката, т.е. в австрийския акт за раждане е записана жалбоподателката като майка. Административният орган не е обсъдил тези факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, което е довело до издаване на незаконосъобразен акт, който правилно е отменен. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Съгласно чл. 69 от Закона за гражданската регистрация гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат, при спазване на българските или местните закони, съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Когато българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод на български език. В случая е представен акт за раждане, съставен от австрийските власти, с легализиран превод към него, поради което това условие е изпълнено. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него, въз основа на получения препис, предвидените по закон данни. В акта за раждане се вписват името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход, според чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация, само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на български акт за гражданско състояние. В случая, анализът на представените документи в тяхната съвкупност навежда на извода, че детето най-вероятно е родено от майка А. Ф., което вписване от австрийския акт може да бъде пренесено в българския акт за раждане, но доколкото вторият вписан родител е от същия пол, то правилно съдът е указал, че за обективното установяване на фактите, следва административният орган да събере служебно доказателства от кого е родено детето, което може да бъде установено чрез официална справка от лечебното заведение, в което се е осъществило раждането. По този начин ще бъдат изпълнени условията на българския закон, че произходът на детето се установява от една майка, която да бъде вписана в акта за раждане и детето да получи този документ като български гражданин. Противното, т.е. неиздаването на акт за раждане след установен факт за произхода на детето, би довело до това, че дете, за което е безспорно, че поне един от родителите му е български гражданин, ще остане без гражданска регистрация, без ЕГН и без акт за раждане в Република България, което се явява грубо нарушение на правата на детето, гарантирани от Конвенцията на ООН за правата на детето - по-специално чл. 3, който изисква висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение във всички действия на административните органи, както основателно е изтъкнал ответникът по касация. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а с нормата на чл. 36 от АПК е разписано, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Административният орган не е сторил нужното за пълното изясняване на фактите, като е нарушил задължението си за служебно събиране на доказателства и това е довело до издаване на порочен административен акт, с който са засегнати правата на детето. С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че административният орган е действал в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от АПК, в резултат на което е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. Независимо същевременно от изхода на спора и изрично стореното в писмената защита с молба от 10.06.2026 г. на ответника по касация искане за присъждане на разноски с представен списък за такива за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса, съдът не присъжда разноски, доколкото към списъка не са приложени доказателства за извършването им пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,