Определение № 9475 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Е. Й., гражданин на Р. Турция чрез адв. Петрова против Определение № 1111/21.07.2026г., постановено по адм. дело № 958/2026г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради това, че е направен неправилен правен извод за просрочие на жалбата му против мълчалив отказ. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане преписката на органа с указания за изрично произнасяне по заявеното производство. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Арабаджийска, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Касае се за прекратително определение на АССО, преграждащо по характера си достъпа до съд на поставения за разглеждане спор. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие жалбата на Д. Е. Й., срещу непроизнасянето на министъра на правосъдието по преписка 12370/2024г. по описа на Дирекция "Българско гражданство" и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Административното производство пред министъра на правосъдието е започнало по молба от Д. Е. Й. род. на [дата на раждане] в Р. Турция за придобиване на българско гражданство по произход на основание чл. 15 от ЗБГ с твърдения, че майка му е българска гражданка. Молбата е подадена на 28.06.2024г чрез посолството на Република България в Истанбул и е образувана преписка в Дирекция „Българско гражданство" в МП с регистрационен номер № [номер]/2024г. Видно от изпратената адм. преписка,са установени нередовности за които на осн.чл.13а ал.3 от Наредба №1 лицето е уведомено чрез публикация в АЕС на ДБГ на 09.07.2024г. Предоставен му е 2-месечен срок за отстраняване, като на 10.09.2024г заявителят е представил указаните му документи. По предписанието на чл. 35, ал. 5 ЗБГ (нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2021 г.), която разпоредба е процесуална и намира приложение към заварените производства при липсата на преходна разпоредба, която да установява друго, непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ подлежи на обжалване пред Административен съд София – област по реда на АПК. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно. Съобразно изложеното в жалбата, Й. изразява недоволството си от бездействието на министъра на правосъдието, което се изразява в непроизнасяне по преписка № 12370/2024г да направи предложение за издаване на указ по чл. 34 ЗБГ. Правилно, административният съд е приел, че производството по ЗБГ е специално, поради което разглеждането му по реда на чл.256 АПК е недопустимо, като в тази връзка решаващият състав е посочил още, че за да е налице хипотезата на чл.256 АПК следва бездействието на АО да е фактическо, каквото в случая не е налице. Производството за придобиване на българско гражданство представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко етапа и правни действия на различни институции. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност - чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на това мнение, Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация (чл. 34 ЗБГ). Дължимото се от министъра на правосъдието действие по чл.34 от ЗБГ – да направи предложение пред Президента на Р.България представлява правно, а не фактическо действие, а както се посочи по-горе, приложимия ред за защита, предвиден в нормата на чл.256 от АПК касае единствено фактически действия. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд. Съгласно ал.1 на чл.35 ЗБГ Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до 1. дванадесет месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация. Съгл.ал.2 Сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. По силата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. След като от материалите, съдържащи се в административната преписка се установява, че нередовностите са били отстранени на 10.09.2024г, дванадесетмесечният срок за произнасяне от министъра е изтекъл на 10.09.2025г. От следващия ден – 11.09.2025г., тече двумесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по преписката и същият е изтекъл на 11.11.2025г, а жалбата на частния жалбоподател е от 25.06.2026г., т. е. подадена е след изтичане на срока за оспорване на мълчаливия отказ. По изложените мотиви, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и липсата на претенции за разноски от страна на органа, такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,