Определение № 3488 от 23.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1411/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „Камуел България„ ЕООД оспорва въззивно решение № 359/20.12.2023г. по т.д.№ 32/2022г. на Апелативен съд – Варна, в частта му с която е признато за установено в отношенията между „Сим Сол“ ЕООД и „Камуел България„ЕООД, че „Сим Сол„ ЕООД е собственик на имотите, предмет на разпоредителна сделка между двете дружества,описани в диспозитива на съдебното решение. Счита, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като, в качеството на втора инстанция по същество, не е извършил собствена преценка на събраните доказателства и значението на установимите от тях факти, релевантни за изхода на спора и не е формирал собствени мотиви в съответствие с доводите на страните. Според касатора, във въззивното решение липсват самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, различни от изложените от първоинстанционнния съд. Съдът е приел, че разпоредителната сделка, обективирана в нот. акт № 30,том ІІ, рег. № 1798, нот. дело № 162/2018 г. на помощник нотариуса при Нотариус К. К. с район на действие РС - Варна,сключена между „Сим Сол„ ЕООД и „Камуел България„ ЕООД е нищожна, като сключена от лице без представителна за продавача власт и при изричното му противопоставяне на сделката. Според касатора, обаче, по делото не се установява безпротиворечиво факта на изричното противопоставяне на продавача, поради което и съгласно чл.301 ТЗ, сделката следва да се счита одобрена от същия. Съдът не е съобразил, че събраните свидетелски показания са противоречиви. Насетне в касационната жалба не се сочат несъобразени от съда доказателства или неразгледани доводи и възражения на страната, в относимост към твърдението й за действителност на покупко-продажбата, предвид необорена презумпция на чл. 301 ТЗ. Едва в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът посочва, че с плащането на цената по сделката по банковата сметка на „Сим Сол„ ЕООД, което не е оспорено, нито сумата е върната на ищеца, следва да се счита потвърдена сключената без представителна власт сделка, съгласно чл. 301 ТЗ. Ответната страна - „Сим Сол“ ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос, както и поради несъстоятелност на твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Становище в подкрепа на извода за очевидна неправилност на въззивното решение са подали ответниците Н. В. и Д. В.,макар да не са страна в производството по иска, предмет на атакуваната с касационната жалба на „ Камуел България„ ЕООД част от въззивното решение. Подадена е и насрещна касационна жалба от „Сим Сол„ ЕООД, разглеждането на която е обусловено от разглеждането на касационната жалба на „ Камуел България „ ЕООД. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба на „Камуел България„ ЕООД е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност и като препраща към изложената фактология на спора в постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение, по касационната жалба на Н. В. и Д. В., настоящият състав допълнително съобрази следното: В атакуваното въззивно решение съдът е посочил, че подадената от „Камуел България„ ЕООД въззивна жалба съдържа бланкетни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Независимо от това, предвид позоваване на чл. 301 ТЗ от ответниците Н. В. и Д. В., въззивният съд е изложил мотиви за липсата на предпоставки за прилагане на разпоредбата / стр. 11 – 13 от съдебното решение /. Анализирал е събраните гласни доказателства, съпоставяйки ги помежду им и със събрани писмени доказателства по делото. Изложил е съображения защо осъщественото вписване на нотариалния акт по чл.112, б.“а“ ЗС, не презумира узнаване за сделката, тъй като от значение за приложение последиците на чл. 301 ТЗ е действителното узнаване от представлявания, а не потенциалната възможност за това, като не може да му се вмени задължение непрекъснато да следи вписванията в регистъра, с оглед евентуални промени. Изложил е и съображения защо не споделя за основателно възражението на ответниците, че показанията на свидетеля Т. са в противоречие с други събрани по делото доказателства, вкл. показанията на останалите свидетели. Обстойно е мотивиран и извод, защо само факта на извършено по сметка на „Сим Сол„ ЕООД плащане, респ. факта, че сумата не е върната на „Камуел България„ ЕООД, не обосновава извод за узнаване за разпореждането, тъй като липсват доказателства, че в преценявания период ищецът се е ползвал от сметката, по която е била преведена цената, а и липсва осчетоводяване на приход от сделката в счетоводството на ищеца. Коментирана е неотносимост към факта на узнаването и на конкретни писмени доказателства по изповядването на сделката, на които са се позовали ответниците.Като изрично противопоставяне на разпоредителната сделка, трансформиращо висящата й недейсвителност в окончателна, съдът се е позовал на самото предявяване на иска, в рамките на разумен едномесечен срок от момента на узнаване за сделката – през м. май 2018 г., по повод неплатена наемна цена от наемател на процесния магазин, предвид противопоставяно право на собственост от различни от ищцовото дружество лица. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК „ Камуел България „ ЕООД не формулира конкретен правен въпрос, възпроизвеждайки касационния си довод за неправилност, поради липса на собствени мотиви, отразяващи извършена от въззивния съд самостоятелна решаваща дейност – с преценка на всички събрани доказателства и произнасяне по всички въведени от страната доводи и възражения. Липсва и изрично позоваване на очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Доколкото ,обаче, се цитира практика на касационна инстанция, относима към обосноваването на хипотези на „ очевидна неправилност“, следва да се приеме, че касаторът поддържа това основание за допускане на касационното обжалване. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно да се изключи обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ТЗ. Не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение. Въззивната жалба на „Камуел България„ЕООД действително не съдържа конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, а бланкетно позоваване на такава във всичките й хипотези / съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост /. При бланкетно поддържана неправилност, съгласно даденото в ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение по приложението на чл. 269 ГПК / т.1 /, въззивният съд дължи служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, а за неправилност – само за правилното приложение на относима императивна правна норма или когато служебно следи за интереса на страна по делото или за родените от брак ненавършили пълнолетие деца / в изброените в ТР хипотези /. Въпреки това, предвид надлежно въведен от друга страна в производството въззивен довод, свързан с приложението на чл. 301 ТЗ, въззивният съд е изложил убедителни мотиви за неоснователност на същото, вкл. и по единствено конкретизираното от касатора, при това в изложението, а не в касационната му жалба, като значимо за прилагането на разпоредбата обстоятелство, за получено плащане на цената по покупко - продажбата по банкова сметка на „Сим Сол„ЕООД. Този му извод не е „в нарушение на императивна материалноправна норма“, не съставлява „ прилагане на несъществуваща или отменена правна норма „, нито „прилагане на закона в обратен смисъл „ / визираните и от касатора хипотези на очевидна неправилност, според практиката на касационна инстанция /. Обосноваването на този извод от въззивния съд не е в явен конфликт с правила на формалната логика, нито с опитни или научни правила. Не се сочат с касационната жалба конкретни нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, освен липса на мотиви, каквато не се установява, още по-малко на основополагащи принципи на съдопроизводството. При това, касационната жалба съдържа довод за неустановен безспорно факта на противопоставянето на ищеца на разпоредителната сделка, сключена от негово име, но от лице без представителна власт, какъвто факт съдът е приел самото предявяване на иска, в рамките на разумен едномесечен срок от узнаването. При това, касационната жалба не съдържа доводи относими към правилността на мотивите на съда, отричащи узнаването на сделката въз основа на конкретно поддържани от ответниците обстоятелства, а произнасянето на настоящата инстанция е ограничено в рамките на посочените в жалбата основания / чл. 290, ал. 2 ГПК /. Съобразно съдържанието им в случая, при евентуално произнасяне по същество, настоящият съд не би могъл да ревизира въззивното решение, в извода му за узнаване за разпоредителната сделка в друг момент и при други, спрямо възприетите от съда за доказани по делото, обстоятелства. Следователно, касационната жалба на „Камуел България„ ЕООД не следва да се допусне до касационно обжалване, а като обусловено от това следва да се остави без разглеждане насрещната касационна жалба на „Сим Сол“ ЕООД. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение