Определение № 528 от 20.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2398/2024 г.
ВКСI търговско отделение20.02.2026 г.докладчик Десислава Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на адвокат П. К. – упълномощен представител на В. К., срещу определение № 275/02.08.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К. – упълномощен представител на В. К., срещу определение № 275/02.08.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 209/23.05.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. и присъждане в нейна полза на допълнително възнаграждение с оглед изхода на спора пред въззивния съд и увеличаване на обезщетението, присъдено в полза на нейната доверителка. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил молбата по чл. 248 ГПК и не е присъдил адекватен размер на дължимото по реда на чл. 38 ЗАдв. възнаграждение. Моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като се присъди възнаграждение с оглед редакцията на Наредба № 1/2004 г., обн. в ДВ, бр. 88/2022. Ответникът по жалбата „Дженерали застраховане“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С атакуваното определение апелативният съд е мотивирал отхвърлителен диспозитив, съобразявайки липсата на обвързаност с размерите в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, но е недопустима, тъй като липсва интерес от поддържането й. С решение № 52/11.02.2026 г. по т. д. № 2399/2024 г. ВКС частично е отменил постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение № 209/2024 г., както и изцяло в частта му за разноските, като е преразпределил отговорността за понасянето им и е присъдил на адвокат К. единствено за депозиране на отговор на подадената от застрахователя въззивна жалба. Решението на настоящата инстанция е окончателно, включително по въпроса за понасяне на разноските и техния размер. Ето защо, подадената от адвокат К. частна жалба следва да се остави без разглеждане поради отпаднал правен интерес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение