Определение № 528 от 20.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2398/2024 г.

ВКСI търговско отделение20.02.2026 г.докладчик Десислава Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на адвокат П. К. – упълномощен представител на В. К., срещу определение № 275/02.08.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната пред друг състав на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К. – упълномощен представител на В. К., срещу определение № 275/02.08.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 209/23.05.2024 г. по в. гр. д. № 80/2024 г. и присъждане в нейна полза на допълнително възнаграждение с оглед изхода на спора пред въззивния съд и увеличаване на обезщетението, присъдено в полза на нейната доверителка. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил молбата по чл. 248 ГПК и не е присъдил адекватен размер на дължимото по реда на чл. 38 ЗАдв. възнаграждение. Моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като се присъди възнаграждение с оглед редакцията на Наредба № 1/2004 г., обн. в ДВ, бр. 88/2022. Ответникът по жалбата „Дженерали застраховане“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С атакуваното определение апелативният съд е мотивирал отхвърлителен диспозитив, съобразявайки липсата на обвързаност с размерите в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, но е недопустима, тъй като липсва интерес от поддържането й. С решение № 52/11.02.2026 г. по т. д. № 2399/2024 г. ВКС частично е отменил постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение № 209/2024 г., както и изцяло в частта му за разноските, като е преразпределил отговорността за понасянето им и е присъдил на адвокат К. единствено за депозиране на отговор на подадената от застрахователя въззивна жалба. Решението на настоящата инстанция е окончателно, включително по въпроса за понасяне на разноските и техния размер. Ето защо, подадената от адвокат К. частна жалба следва да се остави без разглеждане поради отпаднал правен интерес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

5