Определение № 11439 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. М. и Д. Е. М., чрез адв. Дякова като процесуален представител, срещу определение № 7132 от 26.06.2025 г., постановено по адм. дело № 50/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде оставено без уважение искането на заинтересованата страна, направено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът – „Лефин“ ООД, чрез пълномощника си адв. Обретенова, в писмено възражение изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалби на М. М. и Д. М. срещу виза за проектиране, издадена от главния архитект на Община Варна на основание чл. 140, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 5 ЗУТ, с която се разрешава „промяна на предназначението на банков офис в ресторант-клуб с арт пространство, самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.888.1.1 в сграда - недвижима културна ценност в УПИ III-10, кв. 85 по плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна, [улица]“. С определение № 5223 от 14.05.2025 г. съдът прекратява делото на основание чл. 159, т. 8, предл. второ АПК поради отказ от оспорването по жалбите на М. М. и Д. М., направен с молба от 13.05.2025 г. Заинтересованата страна пред първата инстанция „Лефин“ ООД прави искане за допълване на определението в частта за разноските с оглед заявената претенция в хода на делото за присъждането им и съгласно приложените към молбата от 05.06.2025 г. списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025 г. С обжалваното определение Административен съд – Варна допълва прекратителното определение в частта за разноските, като осъжда жалбоподателите да заплатят на „Лефин“ ООД сума в размер на 2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е допустимо, като направено от надлежна страна в законоустановения срок. Обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК, според която, когато оспорването се отхвърли или производството по делото се прекрати, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Счита, че разноските в производството пред първоинстанционния съд са направени от заинтересованата страна по повод подадените жалби и следва да й бъдат присъдени, тъй като производството е прекратено по причина, която не е свързана с нейно процесуално поведение. Посочва, че искането за присъждане на разноски е направено с писмения отговор по жалбата, а договорът за правна защита и съдействие е сключен преди постановяване на определението за прекратяване на делото и преди подаване на молбата за отказ от оспорването. Приема, че „Лефин“ ООД има възможност да представи доказателства за сторените по делото разноски след постановяване в закрито заседание на определението, с което производството е прекратено. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предявеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо. Съдебният акт е съобщен на заинтересованата страна „Лефин“ ООД на 30.05.2025 г. Искането за допълването му в частта за разноските е депозирано на 05.06.2025 г., т.е. в 7-дневния срок за обжалване на прекратителното определение, с което е спазено изискването по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Правилно съдът приема, че искането за присъждане на разноски е заявено от заинтересованата страна своевременно и е основателно. „Лефин“ ООД попада в кръга на лицата по чл. 143, ал. 4 АПК с право на разноски при прекратяване на съдебното производство. Дружеството е конституирано като заинтересована страна в първоинстанционното производство и за него административният акт е благоприятен, тъй като по заявлението му до административния орган е издадена оспорената пред съда виза за проектиране. Безспорно е, че дружеството прави искане за присъждане на направените по делото разноски още с писмения отговор по жалбата, но до момента на прекратяване на производството не представя доказателства за извършването им. По правило искането за разноски може да бъде предявено до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Действително по делото е проведено едно редовно открито съдебно заседание на 15.04.2025 г., като производството е отложено за събиране на доказателства. До провеждане на устни състезания не се стига, тъй като преди следващото заседание съдът прекратява производството с определение, постановено в закрито заседание на 14.05.2025 г. поради отказ на жалбоподателите от оспорването. Заинтересованата страна обективно не би могла да знае за това развитие на процеса и да представи доказателства за заплатен адвокатски хонорар преди постановяване на определението, с което жалбите се оставят без разглеждане на основание чл. 159, т. 8 АПК. С прекратяването на делото в закрито заседание не се преклудира правото да се претендират разноски, както и да се представят доказателства за извършването им. В случая за приключването на съдебното производство страната узнава със съобщаването на прекратителното определение и единствената й възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК, както правилно приема съдът. Наведеното в частната жалба възражение за прекомерност на присъдените разноски не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, е следвало възражението за прекомерност да се направи най-късно до приключване на съдебното заседание по съществото на спора, т.е. най-късно в пледоариите на страните по съществото на спора. В конкретния случай и с оглед на това, че делото е прекратено в закрито заседание, възражението за прекомерност е следвало да се заяви с писмения отговор на жалбоподателите по искането на заинтересованата страна за допълване на прекратителното определението в частта за разноските, към което са представени доказателства за реалното им извършване в претендирания от дружеството размер. Такова възражение от жалбоподателите не е направено. Искане за намаляване на разноските поради прекомерност е заявено едва в настоящото производство, което е недопустимо. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение