Определение № 160 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4780/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Р. Т. срещу Решение № III - 90/18.07.2018 г. по в. гр. д. № 785/2018 г., с което Окръжен съд - Бургас е потвърдил Решение № 11/13.03.2018 г. по гр. д. № 404/2017 г. на Районен съд – Средец. С Определение №213/14.04.2019 г. по гр.д. 4780/2018 г. на ВКС е допуснато до касационно обжалване не въззивното решение, а с Решение № 215/30.10.2019 г. по гр.д. 4780/2018 г. на ВКС е отменено Решение № III - 90/18.07.2018 г. по в. гр. д. № 785/2018 г., на Окръжен съд – Бургас и е уважен предявеният иск, като не са присъдени разниски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С молба от 25.03.2020 г. Р. И. Т. е поискал да бъде изменено решението в частта му относно разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 7057,39 лв. В срока за отговор по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна Б. Ч. не е депозирала отговор. Молбата за изменение на Решението в частта за разноските е депозирана легитимирана страна, но същата е процесуално недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния съдебен акт, а ако последният е необжалваем – в едномесечен срок, в този смисъл са задължителните разяснения обективирани в т.14 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които „акт който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му.“ В случая Решение № 215/30.10.2019 г. по гр.д. 4780/2018 г. на ВКС е необжалваемо и същото е постановено и обявено на 30.10.2019 г., от която дата започва да тече и предвидения в чл. 248, ал.1 ГПК едномесечен срок, който е изтекъл на 02.12.2019 г., а молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана на 25.03.2020 г., т.е. повече от четири месеца след изтичането на срока. С оглед горното, подадената молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като просрочена, се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение