Решение № 9937 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2009 г.

ВАСV отделение22.07.2009 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

Обезсилва решение от 20.11.2008 година, постановено по адм. дело № 2939/2008 година на Административен съд София - град и вместо него постановява: Оставя без разглеждане жалбата на "Фарадент" ООД град София срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата да издаде разрешение за търговия на едро с медицински изделия по негово заявление № 2406/8.04.2008 година и прекратява производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9937 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата срещу решение № 873 от 20.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2939/2008 г. на Административен съд - София град. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът "Фарадент" ООД, гр. София, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а решението е недопустимо, като постановено по недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Производството пред административният орган е започнало по заявление от 08.04.2008 година. С писмо от 14.04.2008 г., получено на 18.04.2008 г., заявителят е уведомен по реда на чл. 79, ал. 2, изр. 1 от ЗМИ за непълноти в документацията. На основание чл. 79, ал. 2, изр. 2 от ЗМИ до представянето на валидна документация срокът по, ал. 3 спира да тече от датата на уведомлението. Административният орган не дължи произнасяне във времето на спряно производство, а едва след постъпване на валидна документация, поради което не е налице мълчалив отказ, и съдът неправилно го е отменил. Решението следва да се обезсили и жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, поради липса на акт, подлежащ на оспорване. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата да издаде разрешение за търговия на едро с медицински изделия по заявление № 2406/08.04.2008 година на "Фарадент" ООД и е върнал административната преписка на административния орган за издаване на изричен акт в 25 - дневен срок от получаване на преписката. Установено е по делото, че производството пред административния орган е започнало по заявление на "Фарадент" ООД от 08.04.2008 година, към което той е приложил удостоверение за актуално състояние, списък на медицинските изделия на хартиен и магнитен носител и попълнен въпросник. С писмо от 14.04.2008 година изпълнителният директор на ИАЛ е уведомил заявителя, че в подадената от него документация липсват изискващи се документи по чл. 78, ал. 1, т. 3 и, ал. 2, т. 1, 2, 3 б. "а" и "б" и т. 4 от Закона за медицинските изделия (ЗМИ) чл. 79, ал. 2, изр. 1 от ЗМИ и коректно попълнен въпорсник. Уведомил го е, че до отстраняване на пропуските, срокът по чл. 79, ал. 3 от ЗМИ спира да тече. Писмото е получено от "Фарадент" ООД на 18.04.2008 година, като същия не е изпълнил дадените му указания, а е подал жалба до съда на 13.05.2008 година. При тези доказателства първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспорения пред него мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като в случай, че заявителят счита, че незаконосъобразно му се искат допълнителни документи, с непредставянето им той преодолява законовото спиране на производството по чл. 79, ал. 2 от ЗМИ и административният орган му дължи произнасяне по същество. Поради това е върнал преписката на административния орган с указания да се произнесе с изричен акт по направеното искане и при наличните представени от заявителя документи. Касационната инстанция намира така постановено решение за НЕДОПУСТИМО, като постановено при липса на предмет на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗМИ, при установяване на непълноти в документацията по, ал. 1 ИАЛ уведомява писмено заявителя за отстраняването им. До представянето на валидна документация срокът по, ал. 3 спира да тече от датата на уведомяването. Ал. 3 на чл. 79 от ЗМИ определя 30-дневен срок за произнасяне на изпълнителния директор на ИАЛ от постъпването на валидна документация. Така дадената законова регламентация води до извода, че административния орган не дължи произнасяне до представяне на валидна документация, поради което не би могло да се формира мълчалив отказ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, съгласно която в случаите, когато искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 3 - дневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Следователно, последицата за заявителя от неотстраняване в законовия срок на нередовностите на заявлението му ще доведе до прекратяване на образуваното административно производство, но не и до отказ на органа да се произнесе по искането. Ако заявителят поддържа становище, че административния орган неправилно изисква документи, чието представяне той не дължи по закон, защитата може да бъде осъществена по реда на чл. 250 и сл. от АПК чрез обжалване на действията на административния орган, които не се основават на административен акт или на закона, но не и чрез оспорване на мълчалив отказ на органа, какъвто в случая не е формиран. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде обезсилено, а производството пред АССГ - прекратено. Разноски от касатора не се претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2