Определение № 155 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1688/2012 г.

Софийският военен съд е поискал промяна в подсъдността на делото, подсъдим по което е прокурор от района на този съд, а основанието за промяната – чл.411, във вр. с 43, т.2 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище за основателност на искането. Върховният касационен съд намери искането за основателно. Въпреки формулировката на закона, че ВКС „може” да промени подсъдността в случая по т.2 на чл.43 НПК, промяната в тази хипотеза е всъщност задължителна (също: опр. 49/08-І, Бюл. 10/08). При това положение за критерий при преценката кой „друг, еднакъв по степен съд” (отново чл.43, т.2 НПК) да разгледа делото, би могло да послужи постановлението на главния прокурор по чл.411, във вр. със 195, ал.4 НПК, с което извършването на досъдебното производство е пренесено „в района, който съответства на района на” (чл.195, ал.1 НПК) Сливенския военен съд. Разглеждането на делото в последния съд обаче, поради отдалечеността му от София би създало неоправдани затруднения за повечето от участниците (преодоляни до голяма степен по време на досъдебното производство с командироването на военния следовател). Тези затруднения, от друга страна, се очертават като най-малки при разглеждане на делото в Пловдив. Ръководен от изложеното и от процесуалната целесъобразност, вложена в чл.43 НПК, ВКС-І наказателно отделение