Определение № 14 от 12.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 97/2018 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод разпореждане № 65 от 19.01.2018 г. по в.н.ч.д. № 1153/ 2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурор Антони Лаков от Върховната касационна прокуратура дава становище, че делото следва да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното съдебно производство по в.н.ч.д. № 1153/ 2017 г. е образувано пред Плевенския окръжен съд по частна жалба на тъжителя И. Ф. И. против разпореждане № 938/ 26.10.2017 г. по н.ч.х.д. № 2746/ 2017 г. на съдията-докладчик от Плевенски районен съд, с което е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство по делото. Всички съдии от Плевенски окръжен съд се отвели, тъй като частният жалбоподател И. Ф. И. е адвокат от Плевенска адвокатска колегия. Окръжният съд не може да образува съдебен състав, пред който да се проведе съдебното производство. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа съдебното дело. С оглед осигуряването на занижени финансови разходи и обезпеченост на нормалното движение на делото Върховният касационен съд определя Ловешки окръжен съд, пред който да се проведе въззивното съдебно производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК